Темата за българската външна политика блести със своето отсъствие в публичния дебат. Темата не е сред водещите и в предизборната кампания. Често България търпи чужди решения, а не се опитва да бъде пълноценна част от процеса по вземане на решения на европейско и на световно ниво. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на заключителния курс Национална програма „Управленски умения“ на Българско училище за политика „Димитър Паница“.
Йотова разгледа българската външна политика в контекста на членството в Европейския съюз и НАТО. „Безспорно като част от тези съюзи България е равноправен член и участва във вземането на решения. Но страната ни трябва да има по-силна и по-категорична позиция, да говори с по-висок глас, а не да изпълнява чужди решения“, посочи вицепрезидентът.
По отношение на европейската външна политика Йотова беше категорична, че тя отдавна се е превърнала от политика на инициативата в политика на реакцията. „Това се вижда особено в кризисни ситуации, когато Европа предпочита декларативната дипломация“, заяви вицепрезидентът и посочи войната в Украйна като пример за липсата на капацитет на ЕС да предотвратява и влияе върху управлението на конфликти.
„Кризата се разви в сърцето на Стария континент в регион, на който е обещано европейско сътрудничество и който директно застрашава европейската сигурност. Към Украйна бяха приети много ангажименти, но Европа не превърна ангажимента във влияние, както и по отношение на Грузия и Молдова“, посочи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът изтъкна, че България е можело да има ярка роля в началото на конфликта, и припомни предложението на президента Румен Радев да бъдем посредници за мир. „Вместо това войната в Украйна раздели българското общество и се превърна във вътрешнополитически проблем. Вместо влияние и отстояване на позиции навън, войната повлия на вътрешнополитическите процеси у нас“, заяви Илияна Йотова, цитирана от пресслужбата на държавния глава.
Йотова акцентира върху т.нар. икономизация на външната политика, като даде пример с енергийната зависимост от Русия. „Доколко външната политика може да се води по класическия начин, въобще възможно ли е това или икономическите интереси и зависимости диктуват международните отношения?! На път сме да допуснем в най-големия фактор в международен план да се превърне „Газпром“, посочи вицепрезидентът. „В България кризата с газовите доставки се прерасна в политически въпрос – за или против Русия, който се изостря по време в предизборната кампания, като се използва най-вече от тези, които няма какво друго да предложат“, заяви Илияна Йотова.
Като основен аспект на българската и европейската външна политика, вицепрезидентът открои политическото разширяване на Европейския съюз, в частност европейската перспектива на Република Северна Македония и отношенията й с България. Йотова отново подчерта, че всеки, който иска да бъде част от европейското семейство, трябва да разбира, че то не е нито банка, нито донор, а свобода и защита на човешки права.
„Искаме гаранции за правата на македонските българи, за истинско добросъседство, уважение на историята“, посочи вицепрезидентът и открои като успех на българската външна политика отстояването на българската позиция за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. „Това е пример как успяваме, когато работим заедно всички институции и политически партии“, каза тя.
„Разширяването на ЕС към Западните Балкани засяга и друг основен въпрос – Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово. Този възел може да бъде разплетен само при ясна перспектива за тази страни и знакът трябва да дойде именно от ЕС, в противен случай те винаги ще останат конфликтни точки“, заяви Илияна Йотова.
За пореден път вицепрезидентът изтъкна необходимостта от сила и лидерство сред европейските политици. „Сега задачата пред европейците е да успеем да претворим своята отбранителна и външна политика от думи в реалност, а защо не и да създадем механизъм за предотвратяване на конфронтацията“, посочи Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че външната политика е тясно свързана с политиката за сигурност, и акцентира върху темата за миграционната политика на ЕС, която не може вече осем години да намери адекватно решение.
