Кирил Петков. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
Високите цени на природния газ са резултат от решенията на „Булгаргаз“, а в Българския енергиен холдинг (БЕХ), Министерството на енергетиката и в правителството са уверени, че газовото дружество не изпълнява своите задачи. Това заяви премиерът Кирил Петков по време на брифинг след онлайн заседанието на Министерския съвет днес.
Според него „Булгаргаз“ не е направил оптималното за доставките на по-евтиния в момента газ от Азербайджан, а е купувал газ от „Газпром Експорт“, чиято цена е по-висока. Това е предопределило ръста на цената на газа, смята още премиерът.
Има анекс, с който „Булгаргаз“ отказва получаването на газа през алтернативната точка Неа Месемврия в Гърция. „Това е очевадна грешка или целенасочен грешен избор на доставчик“, категоричен беше премиерът.
Според него фактът, че доставчикът от Азербаджан е заявил готовност да доставя допълнителни количества газ, но на по-висока цена, е доказателство, че България е можела да получи цялото количество газ от Каспийския регион.
Кирил Петков обясни още, че в следващите дни ще стане ясно защо е сменен бордът на „Булгаргаз“, допълвайки, че специалните служби разследват казуса и може да има повдигнати обвинения.
Енергийният министър Александър Николов коментира още, че „Булгаргаз“ не желае да разграничи регулирания и свободния пазар. Той коментира още, че цената на газа през януари 2021 година е била 27 лева за мегаватчас, а днес е над 133 лева за мегаватчас. Според него ако се сравни тенденцията на европейските пазари, цената се повишава по-сериозно.
Припомняме, че през миналата година цената на газа на европейските пазари се повиши пет пъти.
Компенсациите за скъпия газ е в размер на 42 лева за мегавтачас, което според Николов е „прекалено голямо“. В сметките за електроенергия, които бизнесът ще получи през февруари, ще бъдат включени компенсациите за декември 2021 година и за януари 2022 година, допълни още премиерът.
Енергийният министър беше категоричен, че се водят преговори за ускоряване на газификацията в големите градове. Ще има предвидени и финансови инструменти за насърчаване смяната на оборудването, използващо газ.
По време на днешното онлайн заседание Министерският съвет одобри проекта за Бюджет 2022 и той ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание. Това е бюджет на растежа, инвестираме в човешкия капитал, коментира Кирил Петков по време на брифинга. Той уточни, че в бюджета са предвидени 5,8% от брутния вътрешен продукт инвестиции, или 8,2 млрд. лева в капиталови инвестиции. Бюджетният дефицит ще бъде 2,5%, ако не се включат Covid мерките. С тях ще бъде 4,1%.
„Дефицитът покрива изцяло инвестициите“, допълни Кирил Петков.
От април детските градини и яслите ще станат безплатни, мерките в подкрепа на бизнеса остават поне още шест месеца, а заявките на правителството са още да няма пенсионер с доходи под линията на бедността.
Министрите са одобрили още и отпускането на 61 млн. лева за финансовата стабилизация на ВиК сектора заради високите цени на електроенергията, така че да няма нарушение в качеството на услугата.
