Годината е 1933, гр. Карлово. Срещу имота на виден български политик, от другата страна на възтясната уличка се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано – руините и запустелия буренясал двор. И какво мислите че прави този властимащ? Използва парите си, връзките си, силата си, за да възстанови къщата на Апостола, да почисти двора и да постегне падналата ограда ли? Нищо подобно. Какво прави помията? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски, тоест тя да изчезне, а на нейно място да се появи широка, удобна, нова улица за радост на българския политик.
Речено – сторено. Сборният отбор на родоотстъпниците гласува каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма „Бунтът на робите“ в прослава на Апостола. Местните му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници. Какво да направи? Как да спаси светинята? Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича „Тая няма да стане!“. Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката-кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението. Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войника в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар да стрелят на месо.
И така Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово спасяват гордостта на карловци. Тук му е мястото пак да се зачудя. Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам. кмета и общинските съветници в Карлово?! Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение. Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването? Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди – за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага – кой, с каквото може. Има няколко много любопитни случаи на дарение: Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие“. Ходжата също отишъл при полковник Димков , извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети: „Дойдох да помогна и аз“. Полковникът го попитал: „Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?“. Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: „Героите никога не са врагове!“
Накрая, когато реставрацията била почти приключила се появил един стар турчин и рекъл: „Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?“. Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: „Имаше, помня я. И аз бях бояджия“. Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде, какво да сложат.
Интересна история, нали? Финалът? Също е достоен за филм. От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята.
Така завършва този епизод с участието на политик, кмет, зам. кмет и общински съветници, които за по-кратко можем да наречем изроди. Срещу тях се опълчиха и ги победиха кинодеец, полковник, генерал и шепа българи и турци от Карлово. Красиво, нали?
Автор: Георги Георгиев
Източник: facebook.com/groups