Демонстрант с плакат „Не на войната“ стои пред руското посолство в Берлин, Германия. Снимка: EPA/ CLEMENS BILAN |
Докато Москва водеше война в Грузия през есента на 2008 г., германските политически и бизнес елити се събраха в посолството на Русия в столицата на страната за пищен бал с хайвер, шампанско и музика.
„Русия не се страхува от Берлин“, коментира по това време един от посетителите на събитието. „Русия е сред приятели“, припомня Politico.
За Германия партито така и не свърши.
От грузинската инвазия до анексията на Крим, свалянето на самолета MH-17 и отравянето на Алексей Навални, Германия винаги е намирала начин да прости на своя източен приятел. Както тогавашният главен изпълнителен директор на BASF Егерт Вошерау е казал пред купонджиите през 2008 г., мирът не може да бъде постигнат „чрез изключване“.
Настроенията – неофициалната руска политика на Германия оттогава, помогнаха за прокарването на пътя на Владимир Путин към Украйна и ускориха това, за което мнозина се опасяват, че може да се превърне в срив на европейската архитектура за сигурност след Студената война.
След като Путин подписа укази за обявяване на отцепилите се региони Донецк и Луганск за независими от Украйна и изпрати войски там, Германия обяви, че няма да даде лиценз за експлоатация на газопровода „Северен поток 2“. Твърде късно обаче.
Много са бащите на бедствието в Украйна. САЩ от години отказваха да повярват, че Путин може да бъде толкова опасен. Обединеното кралство се интересуваше повече от привличането на богатството на олигарсите, отколкото от въпроса откъде идва то.
Никоя страна не е направила повече, за да омаловажи и прости прегрешенията на Русия, от Германия, пише медията. В популярната митология тази лоялност (както много други неща в съвременна Германия) е заплетена във военната вина. Истината обаче е, че германците обичат да правят бизнес с Русия. Както главният изпълнителен директор на BASF отбелязва на бала през 2008 г., „богатата на енергия Русия“ и „богатата на технологии Германия“ са добър отбор.
Освен бившия канцлер Герхард Шрьодер, на събитието тогава са присъствали доста представители на германския елит, от футболната легенда Франц Бекенбауер, други държавни лидери, вкл. и главния изпълнителен директор на Porsche.
За Путин големият урок от Грузия беше, че руската армия не е толкова способна, колкото той си мислеше, така че той се зае да я модернизира с — както се досещате — помощта на Германия. Един особено противоречив проект включваше продажбата на системи за симулация на боеве за 100 млн. евро. Под натиска на съюзниците германското правителство в крайна сметка отмени сделката – след като обаче 95 процента от оборудването беше доставено.
Дори след като Путин анексира Крим и предизвика войната в Източна Украйна, Берлин отказа да се присъедини към САЩ в санкционирането на Москва. Германия се съгласи на санкции чак след свалянето на самолета от полет MH-17, когато загинаха близо 300 души.
