Опитът за преврат в Турция дава възможност на президента Ердоган да моделира републиката според собствените му представи. За него демокрацията се свежда само до акламацията на масите, пише в коментара си Райнер Херман.
„Демокрацията е влак„
Осуетеният преврат от 15 юли е едно от най-важните събития в историята на основаната през 1923 година република. Защото предоставя на авторитарния президент добре дошла възможност да завърши със започналото прекрояване на републиката. От години насам Ердоган прокламира една „нова Турция“, един вид втора турска република на мястото на създадената от Кемал Ататюрк. Неговата (на Ердоган) Партия на справедливостта и развитието управлява от 2002 година с абсолютно мнозинство, но чак сега са отстранени всички препятствия пред Ердоган: всички негови противници са отстранени чрез безпрецедентни чистки, а потушаването на преврата предизвика взрив от ентусиазъм, който трябва да отведе Ердоган до заветната му цел.
Така се сбъдва една от любимите сентенции на Ердоган, че „демокрацията е влакът, на който се качваме, за да ни отведе до целта“. Сега Ердоган стигна до своята цел. За него демокрацията се свежда само до акламацията на народните маси. В неговите представи няма никакво място за такива неща като разделение на властите, основни права, институционални процедури и т.н. Сега Ердоган може да слезе от влака и да създаде своята нова Турция.
Каква ще бъде Нова Турция?
Привърженици на Ердоган бесят символично ислямския духовник Фетуллах Гюлен
Две характеристики на тази Нова Турция се очертават още сега.
Първо: и в новата Ердоганова Турция няма да има граждански мир. Републиката на Ататюрк боледуваше от шестте републикански принципа, сред които турският национализъм и лаицизъм, всеки от които изключваше една народностна група. Историята на първата република е история на въстанията срещу тези принципи. Никога обаче Турция не е била така разединена и изпълнена с гняв и омраза, както при управлението на Ердоган: един срещу друг са застанали поддръжниците и привържениците на Ердоган, турците срещу кюрдите, сунитите срещу алевитите.
Второ: в новата Турция на Ердоган ислямът ще играе още по-голяма роля, отколкото досега. Национализмът обаче ще бъде над всичко. Самият Ердоган никога не е говорил за въвеждане на шериата. Той не е идеолог, а прагматик, който работи усилено за разширяване на властта си. Ердоган вижда, че турският национализъм има по-голяма спояваща сила, отколкото шериатът. Затова Ердоган не отрича Ататюрк и за първи път украси централата на своята партия с голям плакат с лика на Кемал Ататюрк.
Под ръководството на Ердоган бе осъществена и промяна на елитите. След протестите срещу преврата, привържениците на Ердоган доминират вече и на такива ключови места, символи на светска Турция, като площад Таксим в Истанбул, например. Само преди три години Ердоган потуши със сила протестите в парка Гези. Сега там ще бъде изграден голям мол в стил османска казарма. Това значи е новата Турция на Ердоган: разединена нация, управлявана авторитарно и вторачена в отминалото османско величие, а не в европейските ценности.
