Снимка: Bloomberg |
Когато хората се конкурират с машини, заплатите намаляват и работните места изчезват. Но в крайна сметка се създават нови категории по-добра работа. Механизацията на селското стопанство през първата половина на 20 век и напредъкът в изчислителните и комуникационните технологии през 50-те и 60-те години, например, вървяха ръка за ръка със силен, широко споделен икономически растеж в САЩ и други развити икономики, пише Рана Форухар за Financial Times.
Но през следващите десетилетия нещо в тази връзка започна да се разпада. От 80-те години на миналия век наблюдаваме революцията на роботите в промишлеността; възхода на софтуера във всичко; потребителския интернет и интернет на нещата; и растежа на изкуствения интелект. Но през тази времева тенденция растежът на БВП в САЩ се забави, неравенството се е увеличи, а на много работници – особено мъже без висше образование – реалните доходи намаляха рязко.
Глобализацията и упадъкът на синдикатите изиграха роля. Но също и технологичните сътресения. Този въпрос започва да привлича сериозно внимание във Вашингтон. По-специално, политици и регулaтори се насочват към работата на професора от Масачусетския технологичен институт Дарън Асемоглу, чието изследване показва, че масовата автоматизация вече не е печеливша както за капитала, така и за труда. Той каза по време на изслушване пред комисия в Камарата на представителите през ноември, че автоматизацията – заменянето от машини и алгоритми на задачи, изпълнявани преди от работниците – е отговорна за 50-70% от икономическото неравенство, наблюдавано между 1980 и 2016 г.
Защо се случва това? По принцип, докато автоматизацията от началото на 20 век и периода след 1945 г. „повиши производителността на работниците в разнообразен набор от индустрии и създаде безброй възможности за тях“, каза Асемоглу в своето свидетелство, „това, което преживяваме от средата на 80-те години е ускорение в автоматизацията и много рязко забавяне при въвеждането на нови задачи”. Казано просто, добави той, „технологичното портфолио на американската икономика е станало много по-малко балансирано и по начин, който е много вреден за работниците и особено за тези с ниско образование“.
Нещо повече, някои неща, които автоматизираме в наши дни, не са толкова икономически изгодни. Помислете за онези досадни компютъризирани каси в дрогериите и хранителните магазини, които ви принуждават да сканирате сами покупките си. Те може да спестяват малко пари на търговците от разходи за труд, но едва ли могат да се сравнят с подобряването на производителността от, да речем, самоуправляващ се комбайн. Сесилия Роуз, председател на Икономическия съвет към Белия дом, изрази възгледа на мнозина, когато каза на събитие на Съвета по външни отношения, че предпочита да стои на опашка в аптеката, „за да има работа някой друг – може и не страхотна, но все пак работа – като всъщност чувствам, че получавам по-добра услуга.“
