Тази история е сякаш за катедралата, но къде би била тя, ако не бяха хората? Пожарът от 2019 принуди всички да забележат очевидното – че културното наследство е уязвимо и че може да бъде опазено само от обединителния импулс на грижата за него.
Необходимите за ремонта 846 милиона евро бяха събрани в рекордни срокове чрез доброволни дарения на хора от 109 държави. Във възстановителния процес са били ангажирани 1200 специалисти по средновековно строителство и занаяти.
Днес вътрешността на катедралата сияе. Стените са изчистени от прах и пушек, наслоявани с векове, и отразяват светлината, която прониква през огромните цветни прозорци.
В процеса на реставрация са открити маркери, оставени от строителите през 12 и 13 век.
Излъсканият до бяло мрамор изглежда така както вероятно е изглеждал през 1345-та – годината в която е приключило строителството на шедьовъра на готическата архитектура.
Първата копка на „Нотр Дам“ е направена през 1163 г. по инициатива на архиепископа на Париж Морис де Сюли. Олтарът е осветен през 1182 г., а основното строителство е завършено към средата на 13 век., макар че през следващите десетилетия към „Нотр Дам“ са били добавяни нови архитектурни елементи.
Катедралата се превръща в място за коронация на френските крале. Храмът е осквернен и занемарен по време на Френската революция.
Обаче публикуването през 1831 г. на романа „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго възражда обществения интерес към „Нотр Дам“. Главният герой на повествованието – гърбавият Квазимодо живее в катедралата и там се разгръща трагедията на несподелената му любов към красивата циганка Есмералда. Действието се развива през 1482 г.
Авторът на тези редове както и хиляди негови връстници в социалистическа България прекрасно помнят тръпката от прочитането на този забележителен роман. Част от задължителната литературна програма за средно образование, обсъждането на „Парижката Света Богородица“ се превръщаше в рядък момент на споделен интерес от учители и ученици.
Архитектурата на „Нотр Дам“ е детайлно описана в книгата, както и редица исторически събития в катедралата и около нея. През 1185 г. от олтара на строящия се тогава храм френският архиепископ Хераклиус обявява началото на Третия Кръстоносен поход.
Преди да се захване с романа Юго е прекарал близо три години в Парижката Света Богородица и е изучил подробно архивните документи.
Трудно е да се преоцени ролята на литературния класик за оцеляването на храма, тъй като преди публикуването на романа е имало предложение катедралата да бъде съборена и на нейно място да се вдигнат съвременни (за 19 век) сгради. За късмет не само на Франция, но и на световното културното наследство, това не е било допуснато, а скоро след публикуването на романа френското правителство решава да финансира първия капитален ремонт на архитектурния комплекс (1844-64).
Успоредно с началото на реставрацията французинът Луис Дагер изобретява фотографията. Някои от първите изображения на новия медиум са именно снимки на катедралата по време на ремонта.
В храма са разположени три органа, най-старият от които датира от 1403 г. Пожарът през април 2019 г. не е засегнал главния орган, но по него са се натрупали сажди и прах. 8000-те хиляди тръби на огромния инструмент са били разглобени, внимателно почистени и сглобени наново.
В двете кули вече са инсталирани 13 камбани, чийто звън се чува на 50 км. от Париж. Освен религиозни празници камбаните на „Нотр Дам“ в редки случаи отбелязват исторически събития. За последно камбаните са звъняли извънредно на 11 септември 2001 г. след терористичните атаки в Ню Йорк.
За да се предотврати следващ пожар, до катедралата е изградена изцяло нова противопожарна система. Тя позволява да се изпомпват по 60 тона вода в минута от реката Сена.
Средновековните инженери са успели да намерят решения за катедралата които биха направили чест дори на Леонардо да Винчи – 300 години преди раждането на ренесансовия гений. Жан дьо Шел и Пиер дьо Монтрьо са двамата архитекти, под чието ръководство е завършено основното строителстото на катедралата през 13 век.
Битуват митове, че в началото на строежа в мазилката са били добавяни яйца и волска кръв за по-здрава спойка на тухлите и бетона. Съвременни химически анализи обаче потвърждават че е използвана само традиционната смес от вар, пясък и вода.
За изграждането на устремения нагоре готически покрив са били използвани издялани от дъбове огромни греди от гора на около 50 км. от Париж. Гредите е трябвало да са прави и с определена дебелина за да могат да поемат тежестта на облицования с олово покрив.
След катастрофалния пожар през 2019 г. се взима решение овъгления покрив да бъде възстановен със същата дървесина от същата гора. Френското правителство издава специално разрешение за изсичане на 1500 дървета със средна възраст от 80 до 100 години. Дъбовете са превозени до катедралата и са съхнали две години на закрито, за да добият същото съдържание на влага, каквото са имали оригиналните греди през ранното средновековие.
Подготовката на гредите е била извършена както и през 12 век – на ръка, със същите инструменти които са били достъпни тогава – триони, пили, длета, куки, рендета. Възстановеният покрив на катедралата е направен изцяло от дърво, в него няма нито един пирон, нито метална част. Всички свързващи елементи са изработени от дъб.
Новаторско за времето си е било решението да бъдат изградени 15-метрови външни подпори наречени ребра, които са предоставили допълнителна опора на носещите стени. Това е позволило тези стени да бъдат по-тънки и вдигнати по-високо.
Друг новаторски елемент са били огромните прозорци от цветно стъкло които пускат повече светлина във вътрешността на катедралата. Храмът е богато декориран със скулптури на митични животни. Инженерните решения за „Нотр Дам“ са се превърнали в еталон и ръководство при строежа на други знаменити готически катедрали. Част от оригиналните скици, схеми и чертежи са запазени в архивите на Париж и предоставят ценна информация за процеса на самото строителство.
Възприета практика на времето е било на специално изчистена площадка да се начертава подробна схема на текущото строителство с точни обозначения и мерки. През 12 и 13 век вече са били широко използвани геометрични инструменти като пергели, линии, триъгълници, отвеси, така че измерванията са били правени с голяма точност.
По онова време много се е разчитало на майсторите-строители, които ежедневно са правели проверки и са преценявали какви корекции трябва да се правят в процеса на строителството. Обектът е бил опасан в огромно строително скеле от дъбови дъски и подпори. Строителите са били издигани на скелето рано сутрин в плетени кошове по двама човека с помощта на лебедки, лостове и макари. Прекарвали са на скелето цял ден, храна и вода са им били доставяни в кошници, пак на скелето майсторите са извършвали естествените си нужди. Няма статистика колко строители са загинали по време на строителството на „Нотр Дам“, но спъвания и подхлъзвания не са били рядкост. Когато височината на строежа е надминала 15 метра всяко падане върху каменен под е завършвало само по един начин.
От гледна точка на съвременния човек може да изглежда загадка защо въобще хората през Средните векове са се заемали с проекти за които е било ясно, че ще отнеме няколко поколения време, за да бъдат завършени. Световъзприятието на хората от ранното средновековие радикално се различава от нашия начин на мислене. Концепцията на християнството за висшата сила, Бога, е била всеобхватна и е определяла всичко от раждането до смъртта на обикновения човек. Само в такова световъзприятие е било възможно хората да се заемат с проекти които далеч са надхвърляли техния времеви хоризонт и техническите им възможности, но е съществувала непоколебима, опираща се на вярата увереност, че ще има духовна приемственост между поколенията.
Религиозният символизъм последователно е отразен в дизайна на „Нотр Дам“ – високите сводове символизират устрема към небесата; сложните разноцветни витражи пропускат божествената светлина; геометричната прецизност на катедралата отразява божествения ред във Вселената.
Строителството се е финансирало чрез пожертвования, доброволен труд, данъци и привилегии, включително и благороднически титли предоставяни от френските крале на големите дарители.
Строителството на „Нотр Дам“ е приключило преди покваряването на католическата църква и разделението на католици и протестанти. Готически катедрали с размаха на „Нотр Дам“ не са били строени след 16 век.
