Първият публичен ореол, с който се сдобива Владимир Путин, е този на борец с тероризма. Той постига това още преди да стане президент, през 1999 г., когато Русия е разтърсена от атентати, а той обещава безкомпромисна борба с тероризма.
Оттогава е и крилатата му фраза, с която печели симпатиите на руснаците: „Ще преследваме [терористите] навсякъде. Извинете ме, че го казвам, но и в кенефа да са, там ще ги пречукаме“.
Независими разследвания по-късно сочат, че терористичните актове от 1999 г. са били извършени от самите руски служби, които Путин е оглавявал преди да стане премиер на Русия.
Оттогава до днес всеки терористичен акт, извършен в Русия, предизвиква подозрението, че зад него отново може да стоят службите.
Последното смъртоносно въоръжено нападение в концерта зала до Москва на 22 март, при което, по последни данни на властите са загинали 137 души, а над 180 са ранени, също породи подобни съмнения.
Афганистанският клон на войнстващата групировка „Ислямска държава“ пое няколко пъти отговорност за атентата и публикува видео за това как нападателите застрелват от упор хора в „Крокус Сити Хол“.
Експерти коментират, че ако това е вярно, то е много странно как руските служби са допуснали това. Необичайното в случая е фактът, че дни по-рано САЩ предупредиха за предстояща терористична атака на публично мястов Русия.
Тогава Путин каза, че това са западни провокации, с които се цели дестабилизирането на Русия.
Александър Вершбоу – анализатор в Атлантическия съвет и посланик на САЩ в Москва в периода 2001-2005 г., коментира пред Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE/RL): „Изглежда някак невероятно, че руските служби, които са били предупредени, са пропуснали това, на толкова видно място, точно на околовръстния път на Москва”.
Това е преднамерена провокация на специалните служби
Путин обвини Украйна, че има връзка с атентата. Според него Киев е „подготвил прозорец“ на нападателите, за да минат границата. Той пропусна факта, че ако това е вярно, извършителите първо трябва да преминат през руските гранични служби.
Украйна отхвърлиха руските обвинения като абсурдни и допусна, че самата Москва може да стои зад нападението, с цел да ескалира още повече войната.
„Това е преднамерена провокация на специалните служби на Путин, за която международната общност предупреди. Кремълският тиранин започна кариерата си с това и иска да я завърши със същите престъпления срещу собствените си граждани“, каза говорителят на украинското разузнаване Андрий Юсов пред „Украинская правда“.
Последва изявление на президента Володимир Зеленски:
„Това, което се случи в Москва, е очевидно, и Путин, и другите негодници просто се опитват да хвърлят вината за всичко на някой друг. Винаги прибягват до едни и същи методи. Правено е и преди. Имаше взривени блокове, разстрели и взривове“.
Нека се върнем назад и да видим какви са тези истории.
1999 г. Взривовете на жилищни сгради
Това, че един терористичен акт може да послужи на властите за потискане на свободите и за собственото им превръщане в герои-освободители от тероризма, е старо откритие на диктатурите. Но в съвременна Русия за това има стартова дата – август-септември 1999 г.
На 7 август в руската кавказка република Дагестан нахлуват чеченски бунтовници и на различни места обявяват власт на шариата.
На 9 август 1999 г. президентът Борис Елцин обявява за премиер Владимир Путин, който към тази дата е директор на Федералната служба за сигурност (ФСБ), бившата КГБ.
На 11 август Русия започва военни действия за изтласкването на чеченците от Дагестан.
Не минава месец и в Русия се случват няколко бомбени атентата. Първо е взривена сграда в град Буйнакск в Дагестан, където загиват 64 души. Дни по-късно в покрайнините на Москва се случва същото, умират 106 души. Путин обявява на 13 септември национален траур. Същата сутрин обаче е взривен още един московски блок. Убитите са 119. Три дни по-късно кола бомба избухва в град Волгодонск. Загиват 17 души, а над 300 са ранени.
Взривовете и предизвиканият страх бяха неговият шанс
На 23 септември Путин кзава, че вината за взривовете е на терористите от Чечения и се заканва да ги преследва… дори в тоалетната. Той първо нарежда въздушни удари, а на 1 октомври и сухопътна офанзива. Така той прави неизбежна Втората чеченска война, която продължава чак до 2009 г.
„Взривовете и предизвиканият страх бяха неговият шанс. Той се възползва от тях, за да вземе властта и да отговори със сила в Кавказ“, казва през 2019 г. пред RFE/RL Сергей Ковальов – бивш депутат и правозащитник, ръководил комисията за разследване на взривовете. Работата на тази комисия е блокирана, след като нейни членове получават заплахи.
На 31 декември 1999 г. Елцин подава оставка и назначава Путин за изпълняващ длъжността президент. На 2 февруари руската армия навлиза в чеченската столица Грозни. През март Путин печели 53% от гласовете на предсрочните президентски избори.
Разследване за взривовете приключва през 2002 г. със заключение, че отговорността е на чеченците.
Независими журналисти и изследователи обаче правят собствени разследвания. Сред тях са Александър Литвиненко, бивш агент на КГБ и ФСБ, превърнал се в критик на Кремъл, и историкът Юри Фелштински.
През 2001 г. заключенията им са публикувани в „Новая газета“. Те гласят, че взривовете са организирани от службите, за да бъде оправдана военната операция в Чечения. По-късно Литвиненко е отровен с полоний в Лондон.
Доказателства за това отравяне и за ролята на руските служби в него представя опозиционерът Борис Немцов, който е застрелян през 2015 г. в Москва.
2002 г. Отровният газ и спектакълът „Норд-Ост“
На 23 октомври 2002 година 40 чеченци – 21 мъже и 19 жени, нахлуват в един московски театър до метростанция „Дубровка“. В този момент там се играе музикалният спектакъл „Норд-Ост“. Чеченците пленяват 916 души. Те имат оръжия, бомби и колани с експлозиви. Заплашват да взривят театъра, ако руските войски не се изтеглят от Чечения.
След три дни руските власти пускат отровен газ във вентилацията на театъра и организират командоси, които щурмуват сградата.
Упоените похитители са убити. Газът обаче причинява и смъртта на много заложници, до голяма степен и заради това, че лекарите не знаят какъв е този газ.
Официалните данни гласят, че загиналите са 130 души, сред които и 10 деца. Но само 5 от всички заложници са убити от терористите, които започват да стрелят, когато усещат газа.
Руските власти обясняват използването на газа с това, че при взривяване на бомбите всички са щели умрат.
По-късно един някогашен приближен на президента – инвеститорът Сергей Пугачов, директно казва: „Всъщност това беше спецоперация, замислена за вдигане на рейтинга на Путин. Смятаха само да разиграят театър, в който той да излезе героят, победил „терористите“. За съжаление, се случи трагедия”.
2004 г. 186 мъртви деца в Беслан
Две години по-късно се случва най-кървавото терористично нападение в новата история на Русия – в град Беслан, Северна Осетия – република в Северен Кавказ. На 1 септември 2004 г. – първият учебен ден, чеченци щурмуват едно от училищата и вземат за заложници над 1100 души – ученици, родители и учители.
На 3 септември там избухва взрив, настава паника, а похитителите започват да стрелят по заложниците. Руските спецчасти стрелят по сградата. В резултат на всичко това, умират 334 души, сред които 186 деца.
Според властите терористите са започнали да детонират бомби във физкултурния салон, където са заложниците. Но доказателства на парламентарна комисия показват, че експлозиите са предизвикани от стрелба с гранатомети от спецчастите.
През 2017 г. Европейският съд по правата на човека осъди Русия да плати 3 млн. евро на роднините на жертвите, защото не е планирала нападението така, че да сведе до минимум заплахата за заложниците.
След тези два случая Путин силно ограничава гражданските свободи, подписва закони, които подчиняват медиите и променя системата за назначаване на губернатори, за да не може местната власт да е на опозицията. Но най-вече отново използва тероризма, за да закрепи властта си.
