Юни 2022 г. Едва месец след като Украйна прекрати изтощителната отбрана на Мариупол и някога оживеният пристанищен град беше почти заличен от продължилата няколко месеца руска обсада, започва стремежът на Русия да го възстанови.
По оценки на ООН до 90 % от многоетажните жилищни сгради в Мариупол са разрушени или повредени, както и около 60 % от частните къщи. Назначената от Русия окупационна администрация на града изчислява, че около 32 500 частни жилища са напълно или частично унищожени.
Руските власти се надяват да върнат хората в окупирания град, чието население преди войната наброява близо 426 000 души. Особено тези, които по време на обсадата са избягали в Русия.
Сателитни снимките на Гугъл от Мариупол, които бяха обновени скоро, показват мащаба на унищоженията.
В наши дни, когато войната на Русия продължава и се очаква всеки момент Украйна да започне контраофанзива, строителството в Мариупол продължава. Руските окупационни власти казват, че са завършени или са пред завършване стотици нови жилища.
Строи се бързо, но некачествено
Сайта Север.реалии на Радио Свободна Европа/Радио Свобода интервюира завърнали се в Мариупол жители и разговорите показват, че нещата не са такива, каквито ги представя руската пропаганда. Хората, които се връщат в града на Азовско море да заемат новите жилища, да доставят хуманитарна помощ или да работят, рисуват картина на забързано строителство със съмнително качество и голяма несигурност за бъдещето.
„Те строят бързо. Но по отношение на качеството не мога да кажа нищо“, казва 40-годишният бивш електротехник Роман, който е бил евакуиран заедно със семейството си от Мариупол и от месеци живее в Санкт Петербург, Русия. Роман два пъти е бил в града, за да работи в строителството. Заплатата му е била значително по-висока от тази, която е получавал в Санкт Петербург. Подобно на други интервюирани той е помолил да бъде идентифициран с псевдоним.
Роман разказва, че по-голямата част от строителството е некачествено. Временните работници са доведени от Централна Азия и други места, за да работят бързо, но без контрол на качеството. Например понякога се налага прозорците да се монтират по три или четири пъти.
„Дори и Мариупол да бъде възстановен, не знам какво би било“, добавя той и припомня, че някога това е индустриален град с половин милион [души]. „А сега искат да го превърнат в курорт, но курортът живее сезонно.“
Някогашните му негативни чувства към ръководството на Украйна са се променили – „оказа се, че всичко не е било толкова лошо“. „Всички гледахме към нашата съседка [Русия]. Може би ябълките на съседа са по-вкусни. И може би в началото са били по-вкусни. Едва по-късно се оказа, че са били гнили.“
„Чувствам се като в призрачен град“
Не е ясно колко от жителите на Мариупол са избягали в Русия и контролираните от нея територии, а не в самата Украйна, или в западните страни.
Украинските власти смятат, че най-малко 25 000 души са загинали по време на руската обсада. Тя приключва, когато стотици украински морски пехотинци и членове на батальона „Азов“, които се укриват в завода за стомана „Азовстал“, се предават на 16 май 2022 г.
Руски медии съобщават, че хора се завръщат в града, след като са били настанени във временни жилища в Русия. Смята се, че много от тях са възрастни пенсионери.
Всичко е в руини, самата атмосфера изсмуква всички сили от теб.
„Чувствам се като в призрачен град“, каза жена на име Светлана, която пътува често до Мариупол, за да нагледа възрастни роднини, които са се прибрали. „Просто всичко е в руини, самата атмосфера изсмуква всички сили от теб. Хората живеят сред всичко това в продължение на година.“
„Физически е трудно да се живее там“, казва тя. Водата не става за пиене, асансьорите в сградите не работят. Хората трябва да си купуват вода и да я качват до етажа си, а не могат да я оставят долу, защото ще бъде открадната.
Има безкрайни опашки за теглене на пари – руски рубли – от малкото работещи банкомати.
Тези, които са се върнали в града, трудно намират храна или необходимите лекарства. Жена, която моли да бъде наричана Олга, казва, че има безкрайни опашки за теглене на пари – руски рубли – от малкото работещи банкомати. Чака се и през гишетата за подаване на заявление за руски паспорт.
Олга разказва, че когато пристигат в Мариупол, срещат майката на свой познат. Възрастната жена ѝ показва пакет с хранителни помощи, които градската администрация раздава: сушени макарони и няколко консерви с месо.
„Опитай малко от мариуполската кухня“, шегува се жената.
В магазините има всичко, но то е достъпно само за военните и строителите, които получават нормални заплати. За местните хора е твърде скъпо, разказва още Олга.
Желание за завръщане
Едно от местата за изграждане на нови високи жилищни сгради се намира в югозападния район на града. На друго място с бързи темпове изниква редица от пететажни жилищни блокове. Главният изпълнител на този конкретен проект, за който се съобщава, че е построен само за 80 дни, е компания, собственост на руското министерство на отбраната.
„Качеството е лошо, това е сигурно“, казва Петро Андрюшченко, съветник на украинския кмет на Мариупол, който сега живее на друго място в Украйна.
Ханна Романенко, главен редактор на 0629, новинарски уебсайт в Мариупол, се съгласява, като твърди, че основите на високите сгради, които се изливат от строителните работници, са некачествени. „Използват обикновен бетон за основите, който, просто ще се разпадне след две-три години“, казва тя.
Лариса разказва, че тя и съпругът ѝ бягат от Мариупол в Русия през пролетта на 2022 г., но след това се връщат, за да се грижат за възрастните си родители. По нейни данни новите строителни проекти са само около седем.
Лариса разказва, че процесът на кандидатстване на бивши жители за получаване на нов апартамент е сложен, а пенсионерите са с предимство. Но малко хора получават нови жилища: или има проблем с документите, или не харесват новото място.
Тамара и семейството ѝ се завръщат неотдавна от руската област Санкт Петербург, където са били временно настанени. Жилището в Мариупол все още има щети от обстрела и временни работници го възстановяват.
Съпругът ми едва успя да си намери работа, а сега се страхува, че могат да го измамят със заплатата.
Тя казва, че се радва да се върне – качеството на въздуха е по-добро, защото цялата тежка промишленост в града е унищожена. Но, добавя тя, „съпругът ми едва успя да си намери работа, а сега се страхува, че могат да го измамят със заплатата“.
Изпомпването на отпадните води все още е основен проблем, който руската администрация не е отстранила, казва Андрюшченко.
„Канализационната система не работи и всичко просто отива в морето. Какво може да се построи, ако към неработещата канализационна система се добавят нови къщи, без да се възстанови канализационната система?“, казва той.
Разрушена пустош
„Имах чувството, че има повече строители, отколкото местни жители“, казва Светлана. Тя е от Санкт Петербург и наскоро се е върнала от Мариупол след доставка на лекарства и друга хуманитарна помощ за града. „Струва ми се, че по-скоро активно възстановяват разрушени жилища, отколкото да строят нови“.
Но градът, допълва тя, все още е до голяма степен разрушена пустош. Местни жители ѝ разказват, че сградите се събарят, въпреки че вътре са останали човешки трупове.
„В изгорелите ями на жилищните сгради се монтират прозорци, дори преди да са възстановени водопроводът и електричеството и да са почистени овъглените стени“, казва тя. „Навсякъде се носи миризма на изгоряло“.
„По-добре просто вземете това, което можете да получите“
След като напускат Мариупол в началото на миналата година, Олга, пенсионирана счетоводителка, и дъщеря ѝ Наталия, която работи в един от металургичните заводи в града, са изпратени в Ленинградска област, близо до Санкт Петербург. Животът им там е бил труден. През януари 2023 г. се връщат в Мариупол.
Апартаментът им е почти цял, въпреки че е бил напълно разграбен. Двете се заемат с ремонт, наемат работници.
Наталия се издържа с продажба на цигари на черния пазар, казва Олга. Тя се надява да получи пенсия от администрацията на Донецката народна република – руското марионетно правителство, което контролира голяма част от региона, в който се намира Мариупол.
Олга казва, че градските власти предоставят нови жилища на хората, които искат да се завърнат. Нейните приятели са получили такива, но се намират на неудобни места. Ако ги откажат обаче, не получават нищо.
„По-добре просто вземете това, което можете да получите“, казва Олга и пита какво значение има къде живееш, ако си в родния си град.
А украинските власти изразяват увереност, че един ден Мариупол ще се върне под украински контрол.
Андрюшченко добавя, че украинската администрация изготвя собствен план за възстановяване на града, като се надява финансирането да дойде от Световната банка и големи корпорации.
