Изборът на български патриарх, както и условията, на които трябва да отговаря, са регламентирани в глава 4, раздел II на устава на Българската православна църква.
Българската православна църква (БПЦ) – Българска Патриаршия се управлява от Свети Синод, а всяка епархия – от своя архиерей, който носи титлата митрополит.
Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.
БПЦ има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и две задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия). Българският патриарх е и софийски митрополит.
Устройството и управлението на епархиите се определят с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод. Законодателната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от избрани по реда на устава клирици и миряни.
Какви са условията митрополит да стане български патриарх?
Избираемият Български патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години. Той трябва да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от:
– архиереите – всички митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
– по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни;
– по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), избран от съответния манастирски събор;
– по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит; по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
След смърт на патриарха на БПЦ, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав
Избраният наместник-председател заедно със Светия Синод извършва необходимото за
насрочването и провеждането на избор на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.
На заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете си, Светият Синод избира трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията.
Изборът на патриарх става на Патриаршеския избирателен църковен събор, свикан от Светия Синод в Синодалната палата в определения неделен ден.
След проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове на Патриаршеския избирателен църковен събор и в случай, че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Светия Синод открива Патриаршеския избирателен църковен събор.
Когато не присъстват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отлага с един час, след което Патриаршеският избирателен църковен събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички членове на Събора.
Когато не се събере този кворум, Светият Синод насрочва избора за следващия неделен ден. След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласоподаване един от тримата.
Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.
Светият Синод съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит.
Кои са митрополитите, от които ще се избира новият български патриарх и кои от тях отговарят на условията?
Митрополити – епископи, членове на Св. Синод:
Митрополит на САЩ, Канада и Австралия митрополит † ЙОСИФ – 80 годишен
Великотърновски митрополит † ГРИГОРИЙ – 73 години
Плевенски митрополит † ИГНАТИЙ – 85 години
Ловчански митрополит † ГАВРИИЛ – 73 години
Пловдивски митрополит † НИКОЛАЙ – 54 години
Западно- и Средноевропейски митрополит † АНТОНИЙ – 46 години, няма навършени 50 години
Варненски и Великопреславски митрополит † ЙОАН – 54 години
Неврокопски митрополит † СЕРАФИМ – 49 години, няма навършена възраст
Русенски митрополит † НАУМ – 55 години
Старозагорски митрополит † КИПРИАН – 48 години, няма навършена възраст
Врачански митрополит † ГРИГОРИЙ – 53 години
Видински митрополит † ДАНИИЛ – 51 години
Доростолски митрополит † ЯКОВ – 52 години, но няма 5 години като митрополит
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
