„Проблемът може да е плод на безпокойство.“
Получих изследванията, идеални са. Но моите симптоми съществуват.
От доста време се случва да ме боли стомахът и да ми се гади, ето защо се обърнах към лекар (и приятел), който се опита да ме диагностицира. Преминах няколко прегледа и сега държа в ръка изследванията си, които сочат, че съм напълно здрав. Поговорихме малко с доктора, пита ме дали преди съм се чувствал така. Аз обясних, че се е случвало да ме присвие стомах преди изпит, или голяма сделка на работа, но усещането е било по-скоро от вълнение. Нямаше как едни пеперуди в стомаха да се превърнат в жестоки спазми.
[ad id=“225664″]
Но според него има как. Ако не ми бе приятел, сигурно нямаше да повярвам. Той звънна няколко телефона и откри психиатър за консултация.
Отидох на преглед и при него, знае ли човек от какво ще му мине. Дълго си говорихме за притесненията, които изпитвам, за пеперудите в стомаха преди изпит, за притесненията ми около новата работа и… след още няколко дни се оказах с диагноза.
Лекувахме високата тревожност с хапчета и още на първата доза се почувствах здрав като кон – стомахът ми забрави, че е недоволен.
„Проблемът се оказа плод на безпокойство!“
[ad id=“263680″]
Какво е психосоматичен проблем?
Соматизацията се определя като тенденция към изживяване на психологическо безпокойство под формата на физически симптоми. Плашещо е, че проучване над 1000 пациенти, в продължение на 3 години с проследяване на 14 симптома (включително болка в гърдите, гърба и корема, умора, замаяност, главоболие, отоци, задух, безсъние, импотентност, загуба на тегло, кашлица и запек) открива едва 16% физически причинени появи на симптомите. Според специалистите това не значи, че само 16% от проблемите имат физическа причина, а при 84% тя е соматична. А че 84% от проявите симптоми нямат позната на медицината физическа причина. Учените все още не могат да докажат със сигурност повода за мигрена, например. Но това не значи, че ще отдадем съществуването й изцяло на човешката психика.
[ad id=“237001″]
Друго изследване твърди, че 20% от хората, отиващи на първичен преглед при медицински специалист, изпитват физически симптоми с чисто психически причинител. Физиологично умът и тялото са тясно свързани. Мозъкът изпраща инструкциите, благодарение на които тялото ни функционира. Това е предпоставка да не се изненадваме от идеята, че емоционалните смущения влияят пряко на физическото ни състояние.
Сред психолозите се разпространяват описания на клинични случаи с изключително тежки нарушения на конверсията (когато болката от силна емоционална травма е твърде тежка за човека и се преобразува в парализа на крайник, загуба на глас, или невъзможност да се спре тремор на тялото). Подобни истории се приемат трудно и бавно, а щом това се случи, човек започва да осъзнава силата на своя собствен ум.
[ad id=“238430″]
Факт е, че много медицински проблеми се дължат на силен стрес, емоционални вълнения и страхове, но не можем сами да диагностицираме това. Не е разумно да отдаваме на психосоматиката физическото си неразположение( ако това не е доказано отсъствие на болестно състояние с методите на конвенционалната медицина). Нужно е първо да сме сигурни дали причината не е физическа и опасна за живота ни, преди да започнем дейност по премахване на симптома. Не трябва да си повтаряме „че познаваме собственото си тяло достатъчно“, че да поставим сами диагнозата.
Случва се след констатация, че проблемите са на психическа основа, симптомите да се потиснат с лекарствен продукт, но за разрешаване на емоционалния проблем да се работи години.
[ad id=“236993″]
Много са примерите на хора, ужасени от трагичността на емоционалните си дилеми и предпочели да живеят със спорадичните появи на симптоми, вместо да се изправят пред тях. Но това не трябва да ни отчайва, защото специалистите казват, че „справянето със соматизацията изисква само едно качество — кураж“.
Въпросът е да не оставим нещата да се развиват от само себе си, а да се обърнем към медицинско лице, наясно с психосоматиката.
Източник: Фрамар
