Снимка от Арбен Хоти
Борие е отдалечено село, което се намира в североизточна Албания близо до границата с Косово. При първия си опит да стигнем до там бяхме изгонени от гранична полиция.
Ден по-късно се върнахме с разрешение за пътуване и най-накрая ни разрешиха да преминем. След като се срещнахме с местно семейство в Борие, ние се заехме да разкажем историята на предизвикателствата, пред които са изправени 900-те възрастни жители на селото, които до голяма степен са откъснати от основните услуги в Албания през зимата заради непроходими пътища.
Пазаруването и медицинската помощ са възможни само от другата страна на границата – в Драгаш, Косово. Наблюдавахме как местната жителка Шате Палинчи демонстрира невероятна издръжливост, за да заведе 12-годишния си син на медицински преглед в Косово рано сутринта призори. Часове по-късно тя се върна с храна за семейството си.
За мен тази снимка подчертава ежедневните борби и силата на тези, които живеят в такава изолация.
Снимка от Веселин Боришев
7 ноември е годишнина от важна битка от Сръбско-българската война от 19-ти век и националистите сметнаха за обидно за българите премиерата на пиесата „Оръжията и човекът“, в основата на която е този конфликт, да бъде поставена на същата дата. Някои смятат, че пиесата осмива българските войници.
Няколко свещеници от Българската православна църква започнаха да протестират пред театъра, като се помолиха за душите на загиналите войници, а имаше и деца, облечени в народни носии. Нямаше кордон и полицаите просто стояха наоколо и пушеха цигари на малки групички наблизо.
Тълпата започна да става все по-голяма и шумна, тогава най-възрастният протестиращ Йоло Денев, 84-годишен националист и политически кандидат, който присъства на всеки протест в града, вдигна юмрук и извика: „Зареждай!“. След това тълпата хукна към театъра, направо към мястото, където стоях по това време. Тълпата крещеше: „Срамота! Малкович, прибирай се!“
Полицията най-накрая скочи и се опита да ги спре, но беше твърде късно. Директорът на театъра излезе от сградата и се опита да разговаря с протестиращите, но беше нападнат физически. Той беше блъскан, ритан, заплюван и дърпан за ризата и вратовръзката си. Можете да видите главата му в долната част на снимката. Полицаите успяха някак да го върнат в салона на театъра. Публиката беше отблъсната от театъра и тази вечер пиесата беше изиграна само пред група журналисти.
Снимка от Вялета Саучъйц
Тази вечер евангелската реформирана църква във Вилнюс беше пълна с беларуси в изгнание, които бяха марширували по улиците на литовската столица по-рано през деня.
Тази снимка е направена, докато хорът изпълнява известния беларуски химн Mahutny Boza (Всемогъщи Боже). Песента се превърна в символ на антиправителствените протести в Беларус през 2020 г.
По време на представлението видях хора, трогнати до сълзи. Една жена се обърна към мен и каза: „Настръхвам. Тази музика връща спомени и дава надежда“.
Преди принудителното си изгнание Свободният хор пя в подкрепа на антиправителствените протести, противопоставяйки се на насилственото потискане на опозицията в Беларус след оспорваните президентски избори през 2020 г.
Много хористи бяха задържани многократно. Днес те изнасят концерти в много европейски столици, за да повишават осведомеността за тежкото положение на беларусите, живеещи под режима на Лукашенко.
Снимка от Мзия Саганелидзе
След като грузинският премиер Иракли Кобахидзе обяви, че правителството му ще спре преговорите за присъединяване към Европейския съюз до края на 2028 г., улицата пред парламента бързо се изпълни с протестиращи.
В първата нощ на тези протести, 28 ноември, правителството разпръсна със сила протестиращите като използва силите за борба с безредиците, но това изглежда само допълнително разгневи гражданите.
На следващия ден тълпите бяха още по-големи. Дори сред седмица на насилие втората нощ на протестите се открои с факта, че полицай от специалните части използва високоговорител, за да обижда и заплашва демонстрантите. Това беше най-немислимото нещо за мен, че в тази държава има група хора, които се чувстват абсолютно безнаказани. Направих тази снимка на задния вход на парламента, където бяха разположени спецчастите. Събралите се там предимно млади хора хвърляха по тях различни предмети и цветни димки, искайки отговори и обиждайки полицаите за насилието от предната нощ.
Снимка от Марян Кушнир
Този отряд беше в гората на няколкостотин метра от руските позиции, докато нахлуващата армия се опитваше да пробие украинската линия.
Заслонът беше просто вдлъбнатина в песъчливата почва, дълбока може би един метър. Клони и брезент образуваха навеса. Имаше шестима войници в това, което те наричат „заешка дупка“ – без достатъчно място, за да спят удобно.
Някои бойци работеха, за да направят убежището по-удобно. Други се опитваха да откраднат няколко минути почивка. На всеки 15 минути руската армия обстрелва позицията с тежка артилерия. В части от секундата можеше да се види стресът, който натоварваше войниците.
Тази нощ температурата беше под точката на замръзване и една свещ окопа беше единственият източник на топлина. Всичко по-топло може да изложи позицията на чувствителни към топлина камери.
През деня беше почти невъзможно да се излезе в гората, която беше постоянно обстрелвана. Всички стволове на дървета бяха разцепени на пънове от нажежени фрагменти от артилерийски снаряди. Близо година по-късно руската армия ще пробие отбранителните линии на Украйна в района на Харков и ще превземе тази позиция.
