Страховете на мъжете отчасти се припокриват с тези на жените, но нека все пак да поговорим за едни от най-често срещаните неща, заради които се притесняват необвързаните мъже… какво е мнението на gnezdoto.net:
[ad id=“225664″]
Аз съм неудачник, след като не мога да имам семейство
„Огледайте се само, всички успели мъже са създали семейство! Аз не съм способен на това – съответно съм неудачник.“ В ситуации като тази мъжете много често са склонни да сравняват себе си с околните. Това се дължи и на засилената им инстинктивна потребност от това да се конкурират помежду си. Често усещането им за успех е възможно, само ако усещат себе си като по-реализирани от околните мъже. Страхът от това, че в собствените си очи и в тези на другите изглеждат като неудачници, би могъл да понижи значително самочувствието на един мъж, което, от своя страна, би му създало още повече затруднения в изграждането на взаимоотношения с жените.
[ad id=“263680″]
Нямам достатъчно пари и затова жените не искат да бъдат с мен
Някои мъже считат, че не могат да създадат връзка, защото „жените търсят мъже с много пари“. Всъщност, това до голяма степен е заблуда, тъй като повечето жени смятат за достатъчно условие това, мъжът да има доходи, с които да може да издържа сам себе си. За мъжете, които се фиксират върху тази мисъл обаче, това е единственото, което проваля интимните им връзки. Рисковете от подобен род мисли и породените от тях страхове са в няколко аспекта – пренебрегване на реалната причина за неуспеха, понижаване на самочувствието, невъзможност за кариерно развитие, невъзможност за ефективна комуникация с жени.
[ad id=“237001″]
Приятелите ми гледат на мен с насмешка и/или съжаление, защото съм сам
„Приятелите ми все ме питат кога ще си намеря жена. Страхувам се да призная, че нямам половинка, защото си мисля, че хората реагират на това или с насмешка, или със съжаление. Те мислят, че е смешно на моите години човек да бъде сам и не биха погледнали на мен сериозно. Често правят трагични физиономии и ме съжаляват заради това, че съм сам. Не ми е приятно да бъда обект, на който се присмиват, или пък мъж, когото съжаляват.“ Мъжете, които се сблъскват с подобни реакции (или тълкуват погрешно реакциите на околните), са склонни да се затварят все повече и повече в себе си, да ограничават контактите си, да изглеждат прикрити и дистанцирани. Това би могло да доведе до отчуждение и депресия.
[ad id=“238430″]
Нямам половинка – съответно няма да правя секс
Един от значимите страхове за мъжете, които нямат партньор до себе си, е свързан с притеснения за това, че няма да водят редовен полов живот, който да ги удовлетворява. Освен инстинкт за продължаване на рода, сексът за мъжете е много важна потребност, която се свързва и с тяхното психично и емоционално усещане за удовлетвореност. При някои мъже този страх може да се модифицира и под формата на: „Не съм правил секс от много време насам и тъй като съм забравил как се случват нещата, ако бъда с жена, ще се изложа.“ Тогава, дори без да осъзнава, мъжът може да саботира сам себе си, като избягва контактите си с жените.
[ad id=“236993″]
Трябва да се превърна в „мачо“, който бие, унижава и обижда жената, за да имам семейство
Много мъже, които не успяват да създадат дълготрайни и успешни отношения с жена, смятат това за „причина“. В определен момент те започват да се страхуват, че единственият начин, за да бъдат „успешни“ сред жените, е като се превърнат в „мачо“, който бие, унижава и обижда жената. Това е поредният мит, който е разпространен сред много мъже. Разбира се, има жени, които стоят в подобни отношения и/или дори ги търсят (обикновено несъзнателно), но това в никакъв случай не може да се нарече „условие и еталон за здрава връзка“. Мъжете, които имат подобни страхове, са разкъсвани между желанието си да бъдат такива и невъзможността от това да се държат грубо с жена. Този страх има опасност да докара човек до крайности – например, да наложи на себе си, че ще бъде различен и да прави опити за това да реализира „заучено“ поведение, което в никакъв случай не би довело до успешни партньорски отношения, а по-скоро – до поредното разочарование в личен план.
[ad id=“236999″]
Нещо ми има, след като съм необвързан
Причините за това да нямаме човек до себе си могат да бъдат най-различни. Един от основните страхове на необвързаните мъже е свързан с това, че нещо в тях „не е наред“, след като са сами. Тази критичност понякога би могла да е помагаща, но това зависи най-вече от резултата, който провокира. Ако седим и си повтаряме как „нещо ни има“, но това води до самообвинения, усещане за безнадеждност и/или самосъжаление, ние не постигаме никакъв положителен ефект. Мисълта, че причината за това да сме сами е в нас обаче може да има и положителен резултат, ако тя ни провокира и мотивира за това да потърсим тези причини (има ли такива или не) и да започнем да работим за преодоляването им. Тогава този страх може да се окаже дори „полезен“ за нас.
[ad id=“237001″]
Никога няма да създам поколение
За повечето мъже от различни възрасти жизненоважна „мисия“ в живота им е да създадат поколение. Страхът, свързан с това, че „никога няма да имам собствени деца“, може да се засилва и в определен момент да се превърне в базово убеждение за мъжа. Продължаването на рода и предаването на наследство (не само в материален план) за мъжете е свързано с основополагащото усещане за удовлетвореност и смисъл. Когато, поради някакви причини, това не може да се осъществи, последиците за мъжа могат да бъдат много значими и да засегнат по негативен начин всички аспекти от живота му.
[ad id=“238430″]
Ще остана „стар ерген“
В такъв тип страхове обикновено става дума за мнението на хората от обкръжаващия ни свят (най-често нашите близки) и значимостта на тяхното мнение за нас. В нашата страна все още голяма част от предишните поколения не приемат индивидуалностите и личния избор на всеки за начина, по който той ще се чувства добре и ще бъде щастлив. Много често околните са „сигурни, че знаят какво е най-доброто за нас“ и правят всичко възможно, за да ни убедят в това. Отстояването на собствените ни позиции и отразяване на реалността по отношение на такава деликатна тема като тази за личните взаимоотношения често е тежка, болезнена и трудна за изпълнение задача.
[ad id=“225664″]
Няма да отговоря на изискванията на никоя жена, затова е по-добре да остана сам
Има мъже, които сами правят избора за това да бъдат сами. Но не защото не желаят да имат половинка до себе си, а защото се страхуват от това, че не са способни да отговорят на изискванията, които би имала жената до тях. Това може да се окаже проблем, освен по отношение на осъществяването на връзки, също така и що се отнася до наличието на увереност, усещането за реализация и успех, повишаването на тревожността и засягане на всички сфери от живота на мъжа. Този страх може да бъде базисен, а трудността по отношение на преодоляването му – много голяма.
[ad id=“263680″]
Ще остарея сам
За всеки човек малко или много темите за самотата, остаряването и смъртта заемат ключова позиция в живота му. Много често това, че към момента сме сами, провокира у нас фантазни елементи, които са свързани с наличието на този момент „завинаги“ в нашия живот, предопределеност и безнадеждност, що се отнася до бъдещето. С напредване на времето тези страхове могат да се модифицират и/или задълбочават. Възможно е да се превърнат в много могъщи фактори със завладяващ ефект дотолкова, че да не успяваме да живеем тук и сега, а постоянно да мислим и да се тревожим за бъдещето.
[ad id=“236993″]
Една от първите стъпки за преодоляването на страховете е да си дадем сметка за това, че ги имаме. Голяма част от мъжете са склонни да се опитват да пренебрегват своите усещания и притеснения заради това, че са били възпитавани да бъдат смели, силни, справящи се и да не обръщат внимание на своите емоции. Истината е, че много по-лесно е да обвиним другия/другите, да се скрием зад своите страхове или да ги отречем. Важно обаче е да си даваме сметка, че докато правим това, лишаваме себе си от възможността да бъдем успешни и щастливи. Същевременно с това трябва да бъдем наясно колко много усилия и енергия ще ни коства, ако работим за своето личностно развитие, в случай, че решим да го направим.
Анелиа Дудина е психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие, създател на Е-списание за психология „Посока“. Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея …
