Новогодишната нощ се свързва с богата трапеза, забавление и гадаене за следващата година. Това споделя пред БТА Иванка Църова от Троян. Тя 30 години е преподавател по ресторантьорство и хотелиерство в най-голямото средно училище в града – СУ „Васил Левски“, има и собствен обект за хранене. По думите й празнуването на Нова година се свързва повече със забавление, отколкото с храна. Въпреки това на трапезата има изобилие от всичко, като символ на надеждата, че следващата година ще е по-добра и благополучна.
„В нощта срещу новата година се гадае и играе хазарт, защото това е показателно за късмета на човека през идващата година“, каза още Църова. По думите й обичаите на нашия народ са свързани предимно с коледната трапеза, а Нова година не е била толкова специфично отбелязвана.
В Троянския край сериозен ритуал, запазен в някои семейства и до днес, е коленето на прасе по Коледа. В миналото районът е бил беден и всяко семейство е гледало по едно прасе за цяла година.
„Това животно е било обгрижвано и е живеело доста щастливо и скучно през всичките си земни дни. Тъй като тук земята е била бедна, фураж не е имало много и прасетата са се хранели с жълъди, остатък от човешката храна, коприва, ябълки, картофи. В резултат на което месото и особено сланината на прасето са придобивали уникален вкус, който е трудно днес да намерим“, разказа Иванка Църова.
Тя добави, че след като прасето е заколено, задължително се пие греяна троянска сливова ракия.
В дните след Коледа се обработва много щателно всичко добито от свинско месо и субпродукти, прави се кървавица. Тя се приготвя от почистените дебели черва от прасето, които пълнят с нарязани на ситно субпродукти и кърваво месо. Добавя се ситно нарязана суха чушка, кромид и праз лук, чубрица, сол, черен пипер, джоджен и девесил, който е много характерна подправка за Троянско. Някои слагат и сварен ориз.
След това кървавицата се завързва много добре и се нарежда в тенджера, залива се с вода и се вари на тих огън, разказа специалистът. По думите й готовата кървавица се консумира по различни начини – студена като мезе или като основно ястие, например задушена с кисело зеле.
Друго, което се прави в дните между Коледа и Нова година е бабе. Приготвя се от свинската глава с много чесън и подправки – бахар, дафинов лист и др. Пълни се в свинското шкембе. В Троянско се консумира повече за мезе.
„В тази връзка новогодишната трапеза основно е свързана с коледните традиции“, посочи Църова.
Особено внимание се обръща на сланината
В Троянския край особено внимание се обръща на сланината, която се използва целогодишно в много ястия. В миналото се е слагала в дървен съд с много сол, с пресен сняг вместо вода и с червена мръвка. В днешно време в този район сланината все още е много популярна, защото избите са дълбоки и климатът е такъв, че позволява не само целогодишно да се съхранява, а и две години. Колкото повече престоява само в сол в избата, толкова по-вкусна става, обясни троянката.
На новогодишната трапеза не може и без баница с късмети
„Обичайно народните традиции свързват новогодишната нощ с баницата с късмети, тъй като поверието е, че в нощта срещу новата година се гадае и играе хазарт, защото това е показателно за късмета на човека през идващата година. Баницата с късмети показва каква ще бъде новата година и на какво ще се радваме“, посочи Църова.
Традицията е късметите да са от дрян. Всяко клонче със съответен брой пъпки означава нещо.
„По моите спомени в миналото задължително се слагаше здраве, в днешно време това е особено актуално. Моята баба слагаше и Бог и Божа майка. Това означава благополучие във всички сфери. Задължително се включваха в късметите кокошките, воловете, къщата и стопанският двор. В съвремието ни воловете с каруцата ще бъдат заменени с нова кола. Всичко останало претърпява метаморфоза, за да актуално и да подхожда на съвременния свят. Неотменно обаче се слага любов, мир, благоденствие и др.“, каза Иванка Църова.
По думите й в миналото се е гадаело и по орехите. При разчупването им по ядката се познава каква ще е годината. Ако орехът е добър, ако се извади ядката цяла, това означава благополучие, пълна къща, благоденствие и т.н.
На трапезата за празника има и питка с паричка, както и на Коледа.
На своята празнична маса Иванка Църова ще сложи множество разядки – руска салата, кьопоолу и др., за да може всеки да се весели и от време навреме да хапва.
Гвоздеят на вечерта ще бъде новогодишната баница с късмети. „При посрещането на Нова година баницата слагаме в средата на масата и я завъртаме, за да има елемент на хазарт, и всеки ще вземе парчето пред себе си със съответния късмет. Така ще знае какво го очаква през новата година“, добави троянката.
По думите й не може и без новогодишното Дунавско хоро, което е неотменна част от традициите за Нова година.
