Ако Русия не държеше на своята блокадна политика в Съвета за сигурност на ООН, ужасът в Сирия вероятно можеше да бъде предотвратен. Вместо това днес светът наблюдава как там адът слиза на земята.
Сцена от Алепо
Какво всъщност иска Путин? Именно този въпрос, който от години насам няма еднозначен отговор, принуди Вашингтон да прекрати разговорите с Москва за примирието в Сирия. Продължилите нападения на Русия и нейния младши партньор Асад срещу болници и медицински центрове в Алепо окончателно затвърдиха убеждението на САЩ, че разговорите с Москва водят в крайна сметка само до едно: на несекващите въздушни нападения се отговаря с нежен дипломатически саундтрак.
Очевидно Вашингтон вече не иска да се поддава на толково много цинизъм. Още повече, че в същото време Алепо се е превърнал в „ад на земята“, както каза координаторът на ООН за хуманитарните помощи Стивън О’Брайън. Той описа положението в сирийския град само с няколко думи: „кървава баня“, „заколение“, „зверство“. И те бяха отправени срещу Русия и Сирия – създателите на този ад и то не само според О’Брайън.
Керстен Книп
Вината на Русия
Какво всъщност иска Путин? Отговорът на този въпрос се чака не само във Вашингтон. Откакто преди години Русия и Китай неколкократно осуетяваха приемането на резолюция за Сирия от Съвета за сигурност на ООН, хората не спират да гадаят какви са мотивите на руския президент. Най-разпространената интерпретация във Вашингтон гласи, че самият Путин не знае какво точно иска. Той разиграва тактически игрички в Украйна и Сирия, за да представи страната си като глобален играч – независимо на каква цена. Дори и това да коства разрушаването на Сирия, което вероятно можеше да бъде предотвратено от Съвета за сигурност, ако Русия не държеше на своята блокадна политика.
Тази задача се превърна в изключително трудно изпитание за Съвета за сигурност. Защото продължаващият години наред хаос привлече в Сирия безброй джихадисти. Същите онези престъпници, с чието присъствие Москва и Дамаск легитимират своите бойни действия. Отчасти тази аргументация е разбираема. Защото срещу бойците в източната част на Алепо, които вземат стотици хиляди цивилни граждани за заложници и ги използват като човешки щит, трябва да се воюва.
Проблемът е в това, че всяка бомба, хвърлена над Алепо, може да засили солидарносттта между пленниците и техните похитители. Защото всички джихадисти, цивилни граждани и остатъците от някогашните светски опозиционни бойци са попаднали в един и същи капан. Един огромен капан, върху който ден и нощ се сипят бомби. Човек може да си представи в какви психически състояния изпадат хората в подобна ситуация. Едва ли някой може да напусне града без психически или физически увреждания.
Хаосът ще продължи дълго
В Алепо е съсредоточено всичко онова, което в крайна сметка ще обхване цяла Сирия: Асад и неговият режим никога вече не могат да станат господари на положението. Държавата е съсипана. А възстановяването ѝ е немислимо без международна помощ. Едва ли обаче може да се очаква, че тази помощ ще дойде от финансово колабиралия брат по оръжие Русия. Освен това се пита: как Асад изобщо възнамерява да управлява провалената държава, при условие че бъде „политически спасен“? Дори и да се наложи в Алепо и в други части на страната с помощта на своя закрилник, Сирия просто не може да бъде отново освободена. На дневен ред ще бъдат малки бунтове и атаки. Асад би могъл да въдвори в най-добрия случай привиден мир само с желязната ръка на Русия. Това обаче би означавало Русия да се забърка в нов „Афганистан“. Остава тайна как Путин би могъл да обясни това на своите сънародници.
Но дори и Асад да се оттегли от власт, в обозримо бъдеще Сирия ще си остане необитаема. Както от страна на Асад, така и от страна на джихадистите от над пет години насам в Сирия се поддържа „културата на смъртта“. И тя ще държи страната още дълги години в прегръдките си. Сирия ще стане развъдник на международния тероризъм. А това наследство на Асад може да бъде преодоляно само от една международна коалиция, в която освен Русия и САЩ участват и Иран, арабските държави от Персийския залив, както Турция и ЕС. Явно обаче страданието вътре и извън Сирия все още не е достатъчно силно, за да се предприеме подобна стъпка.
