Твърди се, че преходът от въглища към зелена енергия ще доведе до гибел въгледобивните райони. По света обаче има места, които вече са извършили този преход и живеят добре.
В северозападна Франция има едно градче, наречено Лос ан Гаел. Неговият кмет е успял хем да закрие въглищната индустрия в района, хем да върне просперитета на хората. През миналата седмица Жан-Франсоа Карон разказа на общинарите от Стара Загора, Кюстендил и Перник как е направил това.
Защо е важно
През декември 2019 година Европейският съюз започна мащабен проект, чиято цел е да сведе до нула нетните въглеродни емисии в Европа до 2050 година. Една от първите цели е преустановяването на енергодобива от въглища.
Като всички в ЕС, България също ще трябва да престане да произвежда енергия от въглища. Всички държави, които ще преминат през неизбежното закриване на мините, са разтревожени най-вече от това, че ще процесът ще бъде съпроводен с болезнено закриване на хиляди работни места.
Това не е вярно, казват от Брюксел. Със затварянето на едно производство ще бъде открито ново. А кметът Карон дава и практически пример.
Една френска община
Бившият въгледобивен регион, за който става въпрос е Нор – Па дьо Кале (Nord-Pas de Calais). От края на 18 век до средата на 20 век в този регион се извършва интензивен въгледобив.
Към 1958 година във Франция се добиват 60 милиона тона въглища годишно, сочат данни на “Енциклопедия Британика”. По-голямата част от тях идват именно от северозападната част на страната. През годините въгледобивният и въглепреработвателен сектор създават поминък за стотици хиляди французи, които живеят в Нор – Па дьо Кале.
През 60-те години обаче секторът запада и нещата се променят. Причината е в това, че лесно достъпните полезни изкопаеми са вече изчерпани. Скокът в разноските по добива, както и фактът, че въглищата, които се добиват там, не са първокласни, създават непреодолима икономическа пречка за сектора.
През 1993 година фалира и корпорацията, която финансира въгледобива в района. В продължение на две десетилетия преди това местната икономика търпи постоянни спадове, свързани с постепенното затваряне на мините. Хиляди губят работните си места и са принудени да търсят поминък в други части на Франция.
Един френски кмет
Представителят на Зелената екологична европейска партия Жан-Франсоа Карон навлиза в местната власт на Нор – Па дьо Кале именно през 90-те години, когато кризата в региона е най-сериозна. Първоначално той отговаря за въпросите на околната среда в местния Регионален съвет.
През 2001 година го избират за кмет на град Лос ан Гаел.
Заварих не просто общност, изпаднала в икономически и социални затруднения, но и хора, които са в криза на идентичността, каза Карон за Свободна Европа.
“До 90-те години въгледобивната корпорация направляваше всички аспекти от живота на местните граждани, чак до здравната и образователната системи, а дори свободното време на тези хора“, каза още Карон. За него краят на тази система е поставил хората в ситуация на абсолютна безпътица.
Възстановяването се е случило неварномерно, а не отведнъж. Някои населени места още не могат да превъзмогнат промяната, твърди кметът и отбелязва, че в някои от тези места крайната десница процъфтява заради отчаянието на жителите.
Но Лос ан Гаел не е сред тези селища.
Там е започнал процес на обновяване с пари на френската държава и на ЕС. Днес кметът отчита като особен успех това, че финансирането е дошло за проекти, инициирани от местната власт и от местните жители.
Хората, хората, хората
Първата задача, която Карон си е поставил като кмет, е да включи жителите на града в дейността по възстановяването, да им помогне да вземат съдбата си в свои ръце, а не да разчитат на някой друг да реши проблемите вместо тях.
Карон идентифицира два основни проекта, чрез които той и екипът му култивират волята за промяна в населението на Лос ан Гаел.
Първият е за възстановяването и опазването на културното наследство от въгледобивния период. Като част от този проект общината организира ежегоден фестивал, който включва театрални представления и изложби, посветени на историята на региона.
Освен това по инициатива на Карон през 2012 година Нор – Па дьо Кале е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство – като регион, който е знаков за индустриалното развитие на Европа. Това постижение гарантира опазването на нематериалното наследство от епохата на въгледобива като например минните шахти, а същевременно привлича и туристи.
Целта на втория проект е да създаде работни места в региона чрез развитието на екологични отрасли, които привличат финансовата подкрепа на френската държава и ЕС.
Пример за прилагането на този проект е инициатива за увеличаване на енергийната ефективност на домакинствата. Така са разкрити редица работни места за местни граждани, които имат имат интерес да извършват строителни дейности като поставянето на топлоизолация например.
Именно инициативи като тази, които ограничават въглеродния отпечатък на региона, привличат държавно и европейско финансиране по линия на Зелената сделка. Те намаляват и енергийните разноски на домакинствата.
Още работни места
Карон цитира и друг интересен пример: инициативата по озеленяването, която отново създава работни места като междувременно облагородява околната среда и привлича посетители с афинитет към природата. Екологичните инвестиции, финансирани с държавна помощ, подхранват и процеса на модернизация, която от своя страна прави региона примамлив за частни инвеститори.
Доказателство за успеха на модела, разработен от Карон, е доверието, което жителите на Лос ан Гаел му гласуват. От 2001 година насам Карон е печелил всички местни избори с подкрепа, която не е падала под 80%.
Екологичният преход в Лон ан Гаел е пример за това, че краят на въгледобивната индустрия не вещае неминуем икономически крах. Според Карон обаче първото предизвикателство за осъществяването на успешен преход е културно.
“Става въпрос за овластяване на населението, за борба срещу невежеството, на което разчитат популистите. А популистите привличат хората с достъпни, опростенчески модели на управление, които обаче не водят до развитие”, казва той.
