ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 20, 1991 г.
КАЛАЙДЖИЙСКИ СПОМЕН ЗА ТОДОРОВДЕН
На голяма Богородица може хляб да нямам да ям, но овца ще заколя, празник е – това е Георги от първомайското село Татарево. Говорим за обичаите на неговите хора, калайджиите. Някои ги наричат „белите цигани“, но това ги обижда. Предпочитат да са калайджиите или пък медникарите, ако повече ви харесва.
[ad id=“255238″]
Георги ми подава шишето с алжирка и сочи с поглед момичето с булчинската рокля до нас – дъщеря ми е. Верка, та за нейно и на избраника й здраве. Младите са както преди месец на сватбата с младоженческа премяна, с банкноти по реверите. Който не ги е видял на сватбата – да ги види, който пък не е чул за събитието – да научи. И да честити. Това е навръх Тодоров ден в Стара Загора. Калайджиите смятат, че тук е центърът и тук открай време се събират от цялата страна на този ден. Такава им е традицията. Тя не позволява младите да се женят навън, та главно затова са тук да се срещнат и запознаят, пък знае ли се, може и пристанушка да стане. Ако тяхно момиче мине под венчило с българин, циганин или пък турчин, за унижение го смятат. Не спорим в кой век живеят, те искат да уважаваме обичаите им. И да не се учудваме, че бащата на момчето плаща пристанушката. Не са 10 хиляди и нагоре, казват моите събеседници, до към 500 лева са. Жената не е добитък, че да я купиш, пък и парите пак за младите отиват. Само Георги Симеонов от Кортен си казва, че 1500 взел от свата си… и плаче. Макар че децата му са четири, за Анка му е мъчно, на чужда къща отива. А на младите им е весело. момите набелили лица и червосали устни, накичили де що имат по ръце и коси, изкарали най-пъстрите си премени, каквито няма да видиш и в най-претенциозния моден салон. Ергените засукали руси мустаци и бъбрят оживено, ала можеш ли им разбра – езикът им се родее с рома, преводач трябва. Иначе са хора както всички нас. Зачитат християнството и носят български имена. Не се канят да поемат към Босфора и държат на честното си име. -Накриво клетва не даваме – пазва пък Иван от Черничево, Пловдивско. – Ако някой от нашите открадне дори и кокошка, не го зачитаме за човек. Иван е сват на Георги и кани на гости всеки, който иска да види сговорно семейство. Снахата Верка има професия – шивачка, синът му Динко е музикант в Хисаря.
[ad id=“225664″]
За сватбата отишли над 15 хиляди лева, ала кой днес не се оплаква от цените. Но говорят и за демокрация, което ще рече, че не са далече и от политиката. Не питам дали са „червени“ или „сини“ – Тодоровден е, а не време за избори. В този момент се приближава пийнал младеж и показва почернелите си от калайджийския огън ръце : аз това работя и изкарвам 250 лева, а ти? Лесна му се вижда тая работа с химикалката. Но по-възрастен калайджия ме дърпа настрана, добро момче е, ама като пийне. Ти не му обръщай внимание и не го пиши, не сме такива хора. Дошли са и на сгледа, и на разумка. На по-възрастните почитателно и малко театрално ръка целуват. Държат на тези си периодични срещи, защото макар и да живеят в различни селища, всички се смятат за нещо като голям род. Трудно е да се каже колко са точно. Някой подхвърля 500 семейства, но ми се струва, че са много повече. Ако някога са се събирали полулегално, сега вече милицията не им пречи. Не идват с каруци, а с „Волги“ и „Лади“, с нарочно наети автобуси. За здравето на калайджиите червено вино пи
Ваньо СТОИЛОВ
