Снимка: Архив Ройтерс |
В енергийната политика на Германия историята няма голямо значение, пише в коментар европейското издание Politico. Само преди седмица Берлин и отиващият си канцлер Ангела Меркел успяха да прокарат спорния газопровод „Северен поток 2“, разубеждавайки САЩ да продължат със санкциите по газопровода.
Ако се върнем години назад – през 2005 година, тогавашният канцлер Герхард Шрьодер, чиято власт беше застрашена от идващата от източните провинции Ангела Меркел, отпразнува заедно с руския президент Владимир Путин споразумението за газопровод по дъното на Балтийско море – „Северен поток“.
Сега руският президент не беше в Берлин на срещата между Меркел и американския президент Джо Байдън, за да отпразнува продължението на проекта, но пък германският канцлер не пропусна да му се обади и да му съобщи за развитието на казуса.
„Руският президент похвали лоялността на германската страна към този чисто търговски проект, чиято цел е укрепване на енергийната сигурност на Германия“, четем в изявление на Кремъл, след като стана ясно, че САЩ и Германия са успели да се разберат за проекта.
Газопроводът е почти изграден – над 98% от работата по него е вече приключила, и споразумението между Берлин и Вашингтон дава увереност, че проектът ще бъде финализиран, макар че в САЩ и в ЕС критиките към него не спират.
Реализирането на четирите тръби от руския бряг към Германия ще позволи транзита на общо 110 млрд. куб. метра руски природен газ годишно. Това означава, че Москва спокойно може да се откаже от транзита през Украйна и затова и критиците се опасяват, че газът може да се превърне в мощно геополитическо оръжие за разделение на Европа.
От години обаче Германия отхвърля подобни опасения. Преди дни самата Меркел коментира, че има инструменти да не допусне подобна ситуация. В Украйна обаче не са толкова убедени и поискаха допълнителни гаранции за своята енергийна сигурност.
Капацитетът на транзитната мрежа на Украйна е 160 млрд. куб. метра годишно. Но спрямо проекта „Северен поток“ е като да се сравнява оптичен кабел с медна тел. След толкова години на експлоатация мрежата на Украйна се нуждае от поне 6 млрд. евро за модернизация. Четирите тръби на „Северен поток“ струват общо 17,5 млрд. евро и позволяват на „Газпром“ по-евтин внос на газ в Германия – само за транзитните такси държавният гигант плаща на Киев по 2 млрд. долара годишно.
За германската индустрия, която се нуждае от евтин и сигурен енергиен източник, това е добре дошло. Догодина страната ще затвори и последния си ядрен реактор, а до 2038 година – и въглищните си мощности. Въпреки ръста делът на възобновяемата енергия в енергийния микс на страната е все още под 50%. Затова и Берлин очевидно ще разчита на природния газ, който замърсява по-малко от въглищата, за да запълни дупката при производството на електроенергия.
В допълнение газът се използва за отопление от 45% от домакинствата в Германия.
Така че въпросът иска ли Германия да влоши отношенията си с Украйна и ключови партньори като Полша и САЩ в името на евтин газ има само един отоговор – „Да“. Но всъщност много по-любопитен е въпросът: „Защо?“.
