Проф. Федя Николов е началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Свети Георги” от 2007 г. През 1990 г. той печели конкурс за асистент в Кардиологична клиника на ВМИ – Пловдив. През 1989 г. защитава специалност по вътрешни болести, а през 1991 г. – специалност кардиология. През 2010 г. магистратура по здравен мениджмънт.
Преминава курсове на обучение в град Есен в Германия и в град Минеаполис, САЩ. Член на Управителния съвет на Националното дружество по кардиология, член на Дружеството по инвазивна кардиология, член на Европейското кардиологично дружество, Европейското дружество по ехокардиография, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония. Fellow ESC, специалист по хипертония към Европейското дружество по хипертония.
-Проф. Николов, как се отразява студът на организма ни и в частност на хората със сърдечносъдови проблеми?
– В няколко посоки. Има склонност към по-високи стойности на артериалното налягане. Студът предизвиква спазъм на съдовете и покачва артериалното налягане. Освен това през зимата диетата е по-различна от лятната. Преобладават солените и мазните храни, което до голяма степен също повишава артериалното налягане.
Лятно време, когато е топло, човек се поти, тогава и храната е по-лека и даже има тенденция някои пациенти да си намалят лекарствата за кръвно. През зимата обаче се наблюдава обратното явление – по-високи стойности на кръвното, необходимост от по-високи дози на лекарствата, добавяне на нови и необходимост от по-стриктен контрол. Така че препоръката е пациентите, които са хипертоници, да си мерят кръвното налягане по-често. При нужда да се консултират с личен лекар и с кардиолог.
Добре е всеки да си има вкъщи апарат за измерване на кръвното налягане, така че да може сам да го контролира. Другата категория болни, на които студът се отразява неблагоприятно, са хората с исхемична болест на сърцето, прекаралите инфаркт, страдащите от стенокардия. Студът може да предизвика спазъм на коронарните съдове и съответно – болка.
В по-тежките случаи даже може да отключи миокарден инфаркт. Пак в тази връзка с повишения риск от инфаркти се наблюдава и промяна в съсирваемостта на кръвта, склонност към по-лесно тромбообразуване. От друга страна, грипните епидемии също се отразяват много неблагоприятно. Болните със сърдечна недостатъчност имат повишена склонност към белодробни инфекции и в студа състоянието им се влошава.
И в съвкупност – студът влияе неблагоприятно на сърдечно болните. Неслучайно световната статистиките показва, че смъртността през зимата е по-висока от лятото с около 15 процента. Трябва да се отбележи също и ролята на празниците. Студеното време съвпада с Коледа, Нова година, много празници, отпуски, съответно – преяждане, по-голяма консумация на алкохол. Това води до повишен риск от сърдечно-съдови инциденти, в това число инфаркти и инсулти.
-Какви са първите симптомите, при които трябва да се потърси лекарска помощ?
-Сърдечно болните знаят много добре какви са симптомите. Това е стягане в гръдната област, чувство на задух, сърцебиене. При повишаване на артериалното налягане се получава главоболие в тилната област. Тези симптоми са ги имали и по-рано. Но много от пациентите умишлено не търсят помощ и трябва симптомите да са много силни, за да се обърнат към лекар.
Наблюдава се една тенденция, че преди празниците няма толкова оплаквания. Вероятно защото човекът се е настроил да си прекара добре, независимо че има оплаквания. Затова и амбулаториите са празни. Преди Коледа при нас в клиниката също имаше много малко пациенти. Това не означава, че те са по-здрави в този период, по-скоро искат да си създадат положителни емоции, да бъдат вкъщи със семейството.
А след празниците храната, високото кръвно водят до засилване на оплакванията и тогава настъпват тежките усложнения – инфаркти и инсулти. За инфаркта, знаете, е характерна силната болка в гърдите, продължаваща над 20 минути. А за инсулта – пациентите губят подвижност на крайници, имат силно главоболие, световъртеж, загуба на говор.
– Има ли увеличение на инфарктите и инсултите при по-млади хора?
-Да, определено. И това не е сега от студените дни. Вече не се изненадваме, когато видим по-млади хора. Това е тенденция в България в последните години. А може би и в света. Но за България определено е факт, че има подмладяване на сърдечно-съдовите болести. По-рано се развива хипертонията.
-Каква е причината за това?
-Причината е, че зачестяват рисковите фактори сред младите хора, които предизвикват инфаркта, исхемичната болест. Артериалната хипертония, високото кръвно налягане, тютюнопушенето, диабетът, повишените стойности на холестерол, затлъстяването, обездвижването, психическият стрес – всичко това се наблюдава в много по-голям процент. И води до подмладяване на тази болест – атеросклерозата, като една от нейните форми е исхемичната болест на сърцето, инфарктът, най-тежката форма.
– Съществува ли риск за организма, след като започне затопляне на времето следващата седмица?
– Не, не мисля, че съществува риск. Затоплянето няма да е толкова драстично, за да засегне сърдечно болните.
Източник: „Марица“
