Въпросът за сексуалното не е само от компетенцията на учителя по биология. Често в училище професионалистът, който е най-добре подготвен да говори по тази чувствителна тема, е училищният психолог.
Работата на тези специалисти обаче е застрашена след поправките в закона за образованието, които предвиждат забрана на т.нар. ЛГБТ пропаганда в училищата. Те бяха приети през август от парламента с голямо мнозинство.
„От трети клас нагоре тази тема присъства сред децата. Разбира се, не по същия начин, по който говорят за сексуалното възрастните“, казва пред Свободна Европа Анет Маринова, психоаналитичен терапевт и училищен психолог. „Децата не се интересуват толкова от сексуалния акт, колкото от своите разбирания за човешката сексуалност. Така че е много важно да има място за разговор“.
Темата за сексуалността обаче включва и неконвенционалната сексуална ориентация или полова идентичност. Свободата на експерти като Маринова да водят професионални разговори за това вече е изложена на риск.
Добавените в закона забрани и дефиниции бяха остро критикувани от юристи, експерти и активисти, защото са неясни и могат да доведат до репресии срещу хора, които всъщност изпълняват служебните си задължения.
Всеки закон винаги има неработещи разпоредби. Тази има потенциала да бъде такава.
„Смятам, че забраната от една страна може да затрудни нашата работа и [особено] моята като психолог в училище. От друга страна, във всеки закон винаги има неработещи разпоредби. Тази има потенциала да бъде такава”, казва Маринова.
И описва рисковете пред нея и колегите ѝ.
Какво прави училищният психолог
Когато потърси помощта на училищния психолог, ученикът трябва да може да постави своя проблем в едно защитено пространство и в условия на конфиденциалност. По това тази среща си прилича с традиционната терапевтична обстановка.
Училищният психолог обаче не предлага точно психотерапия, казва Маринова. Той помага, доколкото е възможно, а при по-сложни случаи препраща детето към външен партньор, например психотерапевт.
По думите на експерта понякога учениците нямат доверие на училищния психолог, тъй като смятат, че всичко, което споделят с него, ще стигне до родителите и учителите. Но в общия случай психологът е добронамерен и подготвен да посрещне всеки вътрешен конфликт, който ученикът му донесе.
Защо е важно да се говори
Училището, в което работи Маринова, включва всички класове – от първи до дванадесети. Темата за сексуалното по нейни думи се проявява по различен начин при по-малките и при юношите.
Маринова казва, че не дели учениците, които търсят помощта ѝ, на ЛГБТ и не-ЛГБТ. „За мен изобщо не е съществен въпрос и не се интересувам дали някой е ЛГБТ, или не е. За мен е важен субектът, който търси, страда, проваля се. Случва се някое дете да казва “аз съм това или онова“ и чрез езика то казва нещо за себе си, това, което му е възможно. Аз съм там, за да посрещна изказването на субекта.“
Независимо с какви думи обаче, изговарянето на проблемите, които са довели ученика до кабинета на психолога, е ключово за израстването на личността. „То дава една психологическа дистанция, която помага да се подредиш и да намираш отговори на въпроса кой си“, добавя Маринова. Говоренето поражда „едно желание да търсиш, което е много различно от тези директни идентификации, които предлага интернет“.
Разговорите с училищния психолог помагат и на възрастните да разберат по-добре преживяванията на децата. „Всъщност особено по темата за ЛГБТ, много повече учители и родители разговарят с мен и много повече въпроси имат те, отколкото ученици“, казва Маринова.
Какво казва науката
Отговорите на много от въпросите, които изникват в един разговор за сексуалното, вече са описани в многобройни изследвания на някои от най-големите учени и клиницисти през последните близо 150 години.
Д-р Светлозар Василев, психиатър, психоаналитик и преподавател в Нов български университет, описва накратко в свой текст за Дневник изводите, до които са стигнали водещи имена в психоанализата и философията на 20 век, включително Зигмунд Фройд, Мишел Фуко, Робърт Столър, Люс Иригаре, в свои изследвания по темата за сексуалността и половата идентичност.
„Сърцевината на психично-здравното обслужване и културните нагласи се насочва не към лечение на хомосексуалността и транссексуалната идентичност, а към подпомагането на тези мъже и жени, които имат конфликт във възприятието за себе си и са отхвърлени от техните семейства и общности“, пише Василев.
„Практиката ми на университетски преподавател и участник в проекти в областта на психично-здравното образование в училище нито веднъж не е дала повод да се усъмня, че информацията за психичния живот може да навреди на българските ученици и студенти“, добавя той.
Какво ще последва
Поправките в закона за образованието дават мъглява представа как може да се говори по тези теми и кога може да се смята, че законът е нарушен. Още преди текстовете да бъдат гласувани в парламента, от Министерството на образованието казаха в свое становище, че неясните дефиниции ще породят проблеми, тъй като от тях не се разбира какво е допустимо и какво – не.
Според поправките се забранява „пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.“
Маринова казва, че не е ставала свидетелка на „ЛГБТ пропаганда“ в училище, но не се знае как ще се възприемат обикновените разговори по темата в училищна среда.
„Говоренето е важно, но кой как ще го интерпретира… [Не се знае] дали няма да има ескалация на жалби, например от родители“, казва Маринова.
Тя допуска също, че забраната може да се окаже неефективна и да не се спазва. Според нея обаче самото приемане на този закон би могло да се възприеме като легитимиране на хомофобската агресия между ученици.
Някои от най-често срещаните обиди днес, особено в прогимназията, са гей, джендър
„Във всеки случай много по-трудно ще бъде да се намира място за разговор по повод нещо, което може да бъде обида между децата, защото някои от най-често срещаните обиди днес, особено в прогимназията, са гей, джендър и аутист“, казва още Маринова.
Поправките в закона бяха обсъдени и приети в рамките на един ден близо два месеца преди предстоящите парламентарни избори в края на октомври. Те бяха предложени от проруската партия „Възраждане“ и бяха подкрепени от всички парламентарни групи без „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).
Веднага след приемането на закона близо 800 преподаватели и учени се обявиха срещу промените в обща подписка. Малко след това лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заплаши да сигнализира прокуратурата, тъй като според него те са „престъпници“, които „искат да прокарват хомосексуална пропаганда“.
Подобно законодателство от години действа в Русия, където то се използва за репресии, а от края на 2023 г. там вече са забранени всички дейности в защита на ЛГБТ общността.
