Проф. д-р Цанко Яблански е избран за кмет на община Стара Загора през 1995 г. с широката подкрепа на Обединените демократични сили. Роден е в Бяла Слатина. Висше образование получава в Селскостопанската академия в София. От 1975 г. работи във ВИЗВМ – Стара Загора. Професор по генетика и селекция на животните от 1991 г. Заместник-ректор на ВИЗВМ.
По време на правителството на СДС е назначен за посланик на Република България в Държавата Израел (2000–2003). С подкрепата на общността на българските евреи се реализира активно сътрудничество между двете страни. След завръщането си от Израел, зареден с нови идеи в областта на науката, професорът продължава активно своята изследователска дейност в Тракийския университет. По негова инициатива е създаден Интегриран център за научни изследвания. Спечелен и реализиран е голям екологичен изследователски проект по Норвежката програма за сътрудничество.
Яблански е един от радетелите и главните действащи лица за създаването преди 25 години на Тракийски университет – Стара Загора. Той е и сред учредителите на първия ротариански клуб в Стара Загора, както и на дискусионния клуб „Форум“.
В мемоарната си книга „Наука, политика и дипломация“, издадена миналата година, проф. Яблански споделя, че мечтаел да кандидатства архитектура или геология, но не му разрешили да следвам, защото е от семейство „враг на народа“ – баща му имал фабрика.
След казармата именно той посъветвал сина си да кандидатства „по-обикновени специалности“ в Стопанския или Лесотехническия институти. Явил се на приемни изпити по биология, химия, рисуване и математика. Приели го във Висшия селскостопански институт и се чувствал удовлетворен от следването.
Отдал се и на музикалните си интереси – от ученик свирел на тромпет и веднага предложил да направят оркестър в института. Събрали се тромпет, саксофон, три китари и барабани и един вокалист. Започнали да свирят по забави, на фестивали в Студентския дом.
„С Лили, която ми стана съпруга и бяхме рамо до рамо повече от 50 години, бяхме вече приятели. За да бъдем заедно, на края на следването ни решихме да се оженим. Разпределиха ни в монтанското село Медковец. Роди ни се и първото дете“, разкрива пред Долап.бг професорът.
„През лятото на втората ни година по разпределение, бяхме на почивка във Варна и случайно се срещнахме с нашия любим преподавател доц. Ненов. Той ми съобщи, че ме издирват от института, за да ме поканят да участвам в конкурса за аспирант. Подготвих се и се явих на конкурса, който се състоеше от изпит по специалността, по руски и френски език. Имаше трима кандидати. Бях с най-висока оценка по специалността -5.50. Взех и руския без проблеми, но френския преборих с чиста случайност, за която ще научат читателите на книгата ми“, продължава разказа си проф. Яблански.
Спечелил конкурса и станал асистент. После Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) се прехвърля в Стара Загора, където младият учен се установява като асистент в катедрата по животновъдство и се занимава с генетика.
След промените през 1989 г. е поканен от СДС да участва в техните прояви. Дотогава никога не е бил партиен член, а семейството му е пострадало от комунизма. „Родителите ми винаги са ме възпитавали да не мразя, да не съм отмъстителен, да обичам хората и винаги да бъда в тяхна услуга“, доверява професорът.
Решава да подкрепи СДС: „Те пък гледаха да имат повече образовани и интелигентни хора. С времето започнах да ставам все по-популярен. В началото на 1995 г. лидерката Василка Добрева ми съобщи, че Централата предлага да се кандидатирам за кмет на Община Стара Загора. През есента на същата година, след балотаж с кандидата на БСП, спечелих изборите и до 1999 г. бях кмет на Стара Загора.“
По думите му като кмет се старае да ръководи по възможно най-демократичния и интелигентен начин, да има пълна свобода на словото, през онези много тежки и гладни години, да се направят възможно най-много неща, които са потребни на гражданите.
„Правителството на Иван Костов също се задъхваше. СДС спечели изборите в 7-8 градове и кметовете си контактувахме. Често ни събираше в столицата Стефан Софиянски. Въпреки, че не беше от СДС, кметът на Русе г-н Калчев беше роден демократ, Христо Кирчев – на Варна, на Пловдив…Освен това Американската агенция за международно развитие се стремеше да помага на България в развитието й на пазарна икономика. Те ни изпратиха -„сините“ кметове, на посещение в САЩ, да се запознаем с опита на американските колеги. После ходихме на посещение във Великобритания. Създадох контакти с американците и побратимихме Стара Загора с град Дъръм. Побратимихме се и с град в Северна Ирландия, но после се забравихме“, спомня си още проф. Яблански.
Общините обаче нямат пари и нищо не може да се направи. Но това, че влдее английски, много му помага в работата. Сприятелява се с президента на Американската агенция за международно развитие. В частен разговор американецът пита Яблански каква помощ да му окаже. Старозагорският кмет го моли за газифициране на града. Той се съгласява веднага и определя 1 млн долара финансово обезпечаване на проекта. Тогава 1 долар струва към 3000 лв.
Яблански кани американската посланичка в Стара Загора да открият детска градина. Тя също дава дума газификацията на града да стане бързо. „Разкопахме всички улици. Много от хората започнаха да мрънкат, но газифицирахме града за 3-4 месеца. Много и добри и лоши спомени имам с реализиране на това за мене най- голямото ни постижение, които ще прочетете в книгата. Но за един случай ще спомена сега: Иван Костов забрани определената от американците фирма на Сашо Дончев да изпълни проекта, въпреки че бяха спазени всички изисквания. Пари има, градът е разкопан, но „Командирът“, както го наричаха, не дава. Отивам при Иван Недев – отявлен комунист, но и дългогодишен опитен общинар, да искам от него акъл. Той се усмихна и веднага отсече:“Лесна работа! Ако искаш нещо да стане бавно, а ти през това време да си завършиш газификацията, направи временна комисия. Докато се сформира, докато започне да работи, докато излезе с решение, ти ще газифицираш не един, а два града!“ И така стана!“ – връща лентата към онези трудни години проф. Яблански.
По негово време е газифицирана и първата църква в България. „Направихме площада пред Общината и пешеходната улица по бул „Цар Симеон Велики“. Бяха големи протести да се спре движението на МПС-та. Архитект Веселин Беров ми даваше хубави съвети. Той ми казваше: “Професоре, ако ще правиш нещо, прави го така, че да трае поне 25-30 години!“. Той ми препоръча да се смени и канализацията в тази отсечка, за да не се разкопава после да ремонти. Извиках шефа на ВиК ,за да се разберем да се сменят тръбите. Категорично отказа, защото не било записано в годишния план, а предприятието е държавно. От ресорното министерство също отказаха финансиране. И аз реших на своя глава да сменя тръбите. Извиках инж. Рашев и той каза, разкопавайте, където трябва – ще ги оправим, където трябва-ще ги сменим. Един ден ме вика на кръстовището пред „Верея“ да слезем под земята 3-4 м. Заведе ме до едно ръждясало петно и с една химикалка го натисна. Отвори се дупка и започна да блика вода. Получих 3 наказания за ремонти и ги платих по 300 лв. всяко – че съм сменил тръбите, че ремонтирах Синдикалния дом, който беше в окаяно състояние, а театърът нямаше къде да си играе представленията, защото сградата беше в ремонт“, листи историята на града на поетите проф. Яблански.
За да съберат пари от гражданите, канят желаещите да си платят плочки с имената им, които поставят по бул. „Митрополит Методий“.
„С гордост си спомням, че по мое време изляхме основите за изграждане на сградата на Регионален исторически музей. Завършихме основния ремонт на Стария театър. Направихме първото голямо общоградско честване на 5 октомври – Деня на Стара Загора. Започнахме реставрацията на Античния форум „Августа Траяна. Направихме сцена и първият голям концерт там. И още десетки други по-големи и по-малки придобивки за нашия град, които съм описал подробно. Разбира се, всичко това съм постигнал с работа в екип и с неоценимата помощ на редица видни старозагорци, на първо място митрополит Панкратий и д-р Богдана Димитрова, която по мое време беше председател на Общинския съвет. Съвместната ни работа показа, как в името на Стара Загора двама души от противоположни политически партии, могат да работят успешно“, разказва още генетикът градоначалник.
За намеренията му да се кандидатира за втори мандат може да се напише книга с недотам лицеприятни факти, свързани с Христо Бисеров, който от пръв приятел се превръща в най-големия враг на проф. Яблански; за пошли предложения да се прави скрита приватизация; за ролята на Костов във всичко това…
„Всеки гледаше да се облагодетелства. И застанаха срещу мене. – казва днес проф. Яблански – Вторият мандат щях да взема от раз. В книгата съм писал нещо, свързано с д-р Евгений Желев, Бог да го прости. Като шеф на МБАЛ „Д-р Стоян Киркович“ сме работили с него много добре. Беше умен и коректен мъж. По едно време болницата беше пред фалит и заедно сме правили и невъзможното, за да я спасим. Когато започна предизборната кампания, той дойде при мене и ми каза:“Професор Яблански, чува се, че искат да Ви издигнат за втори мандат за кмет на Стара Загора. Заявявам Ви, че ако Вие се кандидатирате, аз няма да се кандидатирам! Аз съм реалист, лоялен съм и зная, че няма да мога да Ви победя!“
За текста е използвано интервю на Росица Ранчева, Долап.бг
