„Книга на безпокойството“ – величественият труд на прочутия португалски писател Фернандо Песоа (1888 – 1935) излиза на български в ново подобрено издание. Луксозният том със знака на „Кръг“, с твърда корица и илюстрации от художничката Капка Кънева, се появява за 87-ата годишнина от смъртта на автора на 30 ноември и сбъдва неговата мечта – да види творбата, която пише през почти целия си живот, тематично подредена. Тази нелека задача е решена от Мария Хосе де Ланкастре (р. 1946) – професор по португалска литература в университета в Пиза и преводачка на Песоа на италиански. За разлика от предишни изследователи на автора, които подреждат хронологично завещаните от него разхвърляни текстове, Ланкастре се съобразява с виждането му за собствената му книга. За първи път това виждане става достояние и на българските читатели. Преводачката Даринка Кирчева, с чието съдействие излиза новата „Книга на безпокойството“, пише уводни думи към ревизирания си и осъвременен текст, а нейният колега Румен Стоянов е автор на послеслова.
Песоа пише трескаво, където свари, но времето му стига да публикува само четири книги приживе. Посмъртно завещава една ракла, пълна с почти 30 000 бележки, сега пазени в Националната библиотека на Португалия, и изписани с наклонен силно вдясно, трудно четим, дребен почерк. Записките са на два езика – португалски и английски, но има и на френски. Именно те стават основа за „Книга на безпокойството“, която излиза почти пет десетилетия след смъртта на автора си. Първото издание, двутомно, се появява през 1982-ра, в което текстовете са датирани и подредени хронологично, като това е за сметка на смисловата и тематична концепция на Песоа.
„Книга на безпокойството“ смесва характеристиките на дневник, есе и публицистика. Самият автор я определя като „автобиография без факти“. Тук в пълен мащаб (много повече отколкото в поезията му) се разгръщат неговите богати вътрешни преживявания, невъобразимата му фантазия, дълбоката му чувствителност, чрез която и най-прозаичните дреболии в ежедневието разцъфват пред очите ни. „Книга на безпокойството“ е необятна вселена, която предлага убежище на неспокойния дух в смутни времена. В своите уводни думи към изданието на „Кръг“ преводачката Даринка Кирчева пояснява: „Омерзението от заобикалящата материална и духовна нищета, досадата от пошлостта, житейските препятствия и ограничения могат да се преодолеят не непременно чрез прекосяване на географски пространства, а чрез духовно преселване в други светове, и то може би по-успешно“.
Песоа публикува стихове в периодика под най-различни хетероними – почти сто. Един от тях е Бернардо Соареш, който е и фикционалният автор на „Книга на безпокойството“. Поетът му дава скромна професия – помощник-счетоводител, която напомня неговата собствена. Но този помощник-счетоводител не е обикновен, той мечтае за творческо постижение и духовно осъществяване.
В послеслова към новото издание поетът Румен Стоянов, който превежда и поезията на Песоа на български, прави портрет на автора: „Книга на безпокойството“ разкрива един удивително всеусещащ, всевиждащ, всечувстващ, всепроницателен човек. Не само към собствената личност, а и за околовръста. (…) Песоа осъзнава своята изключителност, но не е високомерен, в спомени на роднини е сдържан и добронамерен. (…) Недостижим образец за човек, преклонно служещ на литературата“.
