2517 лв. са необходимите средства на месец за издръжка на 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца. С тези средства е възможно да се осигури покриване на разходите за храна, поддържане на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Осреднените стойности на издръжката на живота за 1 лице от 4-ри членно домакинство е в размер от 629,33 лв. Това съобщиха от КНСБ.
Това показват данните за последното 3-месечие на 2019 г. в традиционното наблюдение на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания. Те бяха представени днес от президента на КНСБ Пламен Димитров и Виолета Иванова от института.
За осигуряване на необходимите средства за издръжка нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, трябва да бъде не по-нисък от 1259 лв. ( като условно приемаме, че двамата възрастни са заети лица). Това означава, че брутното трудово възнаграждение за всеки от тях трябва да достигне 1622 лв., при условие, че работната заплата е единствен източник на доходи.
През трето тримесечие на 2019 г. размерът на средната брутна работна заплата е от 1249 лв., което означава, че за да се достигне необходимата заплата за издръжка трябва получаваната до сега брутна работна заплата да се увеличи с още 373 лв., обясни Димитров. Нетният й размер (969 лв.) е по-нисък с около 23% от необходимата заплата за издръжка.
В края на миналата година издръжката на живот достигна най-високото си ниво от близо 7 г., достигайки 4,4%. Тримесечният темп също отчита най-високи нива след 2010 г. насам, като достига до 1,8%.
Хранителните стоки бележат най-висока нарастване от 7 години насам, като достигат до 6,1% и далеч надхвърля нивата от предходната година (3,4%). При нехранителните стоки и услуги годишното нарастване е с 3%, като се доближават до параметрите на предходната година (3,8%).
През 2019 г. най-високо нарастване на разходите за издръжка на живот се наблюдава при групите:
– месо и месни продукти с 15,6% , което най-вероятно се дължи на африканската чума по свинете;
– хляб и зърнени храни с 3,5%, като нарастването в групата продължава, след като предходната година достигат ръст от 9,7%;
– мляко и млечни продукти с 4,6%, като по-силно изразено е нарастването при сирената с 5,3%;
– Тези хранителните групи имат висок дял в потребителската кошница при бедните домакинства, в следствие, на което техният живот поскъпва относително повече.
Нарастват цените на трите основни сегмента формиращи разходите за поддържане на дома. Цените на тока за едногодишен период отчитат ръст с 2,9%, на топлоенергията с 3,5%, водоснабдяване с 5,4%.
България продължава да заема челни позиции и показателя невъзможност за поддържане на дома адекватно топъл. По данните на Евростат 33,7% от населението, или около 2,4 млн. души, не могат да поддържа домовете си достатъчно топли, при средни нива за ЕС от 7,3%.
Това оказва неблагоприятно въздействие, както върху здравето, така и върху условията на живот и благосъстояние на населението.
Конкретно за София необходимите средства за издръжка на живота за 4-ри членно домакинство са 3312 лв. Средно на 1 лице от този тип домакинство, издръжката на живота е в размер от 828 лв. и надхвърля средните нива на ИЖ за страната с 31,6%.
За да се осигурят необходими средства за издръжка на живота, следва всеки от двамата работещи родители да получават нетно трудово възнаграждения не по-ниско от 1656 лв.
През трето тримесечие на 2019 г. нетната работна заплата за София-столица е в размер 1322 лв. (бруто 1704 лв.), която с около 20% по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за покриване на издръжка на живота на 1 лице.
Общите икономически резултати показват, че в София-столица изоставеното на нетната СРЗ е относително по-малко от общото за страната и очакванията са за по-бързо сближаване на тези два показателя, след като същият период на предходната година тази разлика е от 26,7%.
Изводите от направеното проучване показват:
♦Издръжката на живота нараства, при това поскъпват най-вече основни хранителни стоки и енергийни източници, които са двете най-важни разходни пера за българските домакинства. За домакинствата с ниски доходи потреблението и разходите са фокусирани точно към тях;
♦ 68% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за ИЖ, след като през същия период на 2018г. е около 69,8%, а 2017 г. са 72,2%. Очертава се тенденция към намаление, но все още всяко 7 домакинство от 10 живее с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота;
♦ Слабо нарастване на групата на бедните лица спрямо същия период на предходната година, при това в условията на повишение на доходите.
Причините са комплексни: 1) нарастване на размера на официалната линия на бедност от 314 на 348 лв. 2). широк обхват на работещи на МРЗ или близка до нея; 3) липсата на справедлива данъчна система, която да освобождава финансов ресурс за нискодоходните групи.
– Променя се структурата на разпределение на подоходните групи, като през последните две години делът на домакинствата с доход на 1 лице над ИЖ изпреварват този на бедните домакинства. Това е следствие от нарастване на броя на наетите лица в икономически дейности с по-високо заплащане и поддържащи високо квалифицирана и качествена заетост, въпреки силния недостиг на работна сила за икономиката като цяло. Така например:
– Нараства броя на наетите лица назначени на минимални трудови възнаграждения. Всеки 2 от 10 наети лица у нас през м. септември работи на МРЗ. За едногодишен период обхватът на наетите лица нараства с нови 7 хил. лица и достига до 464 089 души или 20,1% от всички наети. Размерът на МРЗ нараства от 510 лв. до 560 лв., или с 9.8% за едногодишен период. Увеличението на обхвата е показател на задържането на заплатите на някои категории работници, достигнали размерът й преди да бъде увеличен.
На пресконференцията бе представена и позицията на КНСБ за начина, по който да се измерва минималната работна заплата. Темата е важна, тъй като е част от актуалната дискусия, инициирана от ЕК за определяне на общ механизъм за определяне на справедливи минимални работни заплати в страните-членки.
Настояваме за рамкова директива. КНСБ не подкрепя предложеното общо правило МРЗ да се определя в съотношение 60% от медианата, каза директорът на ИССИ Любен Томев. Той обясни, че медианната работна заплата се взема автоматично като число, след като се разгледат от най-високото до най-ниското ниво на заплащане. Статистически погледнато медианата е просто една среда, разделяйки заплатите на два диапазона, докато във формирането на СРЗ участват всички работни заплати.
Медианна заплата в България се изчислява веднъж на 4 г. от НСИ в рамките на общото изследване на Евростат „Structure of Earnings”. Cлед 2014 г. данните от най-новото изследване (през 2018 г.) ще бъдат готови през юни 2020 г. Тъй като медианата се изчислява единствено и само от индивидуални работни заплати, очевидно цитираните от някои медии и институции (включително международни) данни за медианната работна заплата в България са с неясен произход и не бива да се възприемат като надеждни и достоверни.
В момента категорично няма готовност за ежегодно изчисляване на медианна работна заплата, защото набирането на първичната информация, обработката и изчисленията са продължителни и в крайна сметка, готовите данни вече не са актуални за действителността.
При липсата на ежегодни изследвания и такъв голям лаг за получаване на готовите резултати, прилагането на това правило за политически цели е изключително рисковано. Нещо повече, КНСБ счита, че само определянето на МРЗ като съотношение 60% от медианата не върши работа, защото националните медиани са много различни и различията се предопределят от характера на разпределението на индивидуалните заплати и степента на тяхната диференциация, включително позиционирането им спрямо средната и медианната заплата.
През 2014 г. данните на НСИ и Евростат от изследването “Structure of Еarnings” сочат, че СРЗ е била 854 лв., а медианната 591 лв., т.е. медианата е 69.2% от средната (много далеч под нея). Като съотношение МРЗ (340 лв. през 2014 г.) към СРЗ е 39.8%, а към медианата е 57.5%.
Предлагаме, ако ще се използва съотношение на МРЗ, то да бъде към средната работна заплата (СРЗ), т.е. да възприемем като водещо правило – МРЗ да бъде не по-малка от 50% от СРЗ. Компромисен вариант би бил да се възприеме като бенчмарк следното правило: Минималната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 60% от медианната или 50% от средната за страната – в зависимост от надеждността на наличната статистическа информация и кой вариант е по-благоприятен за работниците и служителите във всяка една държава членка на ЕС.
