Файез Найеф Абу Алардат е едва 16-годишен, когато идва в България, за да учи за офицер във военното училище във Велико Търново. Родителите му са палестинци от Хайфа, но той израства като бежанец в Сирия, Йордания и Катар.
Надали тогава някой си е представял, че един ден това дете ще стане фактор в палестинската политика. Но за това след малко.
Засега да кажем само това – Абу Алардат завършва в България през 1989 година. Това е последният випуск офицери, изпратени да учат в България от Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Намираме тази информация на сайта на Националния военен университет, както днес се нарича учебното заведение във Велико Търново.
По времето на комунистическия режим България е подпомагала ООП по много линии, които да превърнат паравоенните части на организацията в боеспособни. Ето ги съвсем накратко:
- Общо 5000 палестинци са завършили висше образование в България, твърди българското външно министерство. Офицерите и войниците от ООП, които са преминали военно обучение в България, са още стотици.
- Даренията за ООП, за нейно оръжие и военно оборудване са за десетки милиона лева, разкриват дигитализираните документи в българските архиви;
- ООП купува от България въоръжение и техника за стотици милиони;
- България транспортира палестински бойци до различни фронтове, пренася със свои самолети и после лекува ранени, дарява сглобяеми къщи за милиони;
- В България се обучават палестинци, които още по време на следването си влизат и в други организации – такива, които САЩ определят като терористични;
- Народна република България дори е била готова да изпрати в региона български войници за мисия “сини каски” с мандат на ООН през 1970 и 1973 година, пише доц. д-р Йордан Баев в предговора на документалния сборник „България и близкоизточният конфликт през годините на студената война“.
Миналото и тетрадка-речник
Животът на Файез, студентът във Велико Търново в края на Студената война, е вплетен в политическата история на Източна Европа от онези години. Тогава в България управлява Българската комунистическа партия (БКП), която следва интересите на СССР и в рамките на тази политика подкрепя ООП.
НРБ въоръжава Палестина, докато членува във Варшавския договор
Страните от комунистическия лагер тогава имат свой военен съюз, който нетипично за съвременния слух се нарича Варшавски договор.
Що се отнася до ООП, нейна доминираща част е партия „Фатах“, която днес управлява Палестинската автономия в Западния бряг. Нейните паравоенни формирования „Бригадите на мъчениците от Ал-Акса“ се бият на страната на Хамас, според данни на Института за изучаване на войната.
Сегашната война между Израел и Хамас започна на 7 октомври с нападение на ислямистката организация над Израел. Хамас е групировка, обявена за терористична от ЕС, САЩ и други страни.
В нападението загинаха 1200 души, а около 240 бяха взети за заложници от Хамас. Израел отговори с мащабна офанзива и пълна блокада на Ивицата Газа, при която до момента са загинали над 15 000 души по данни на местните власти, контролирани от Хамас.
От 1946 до 1990 година България се нарича Народна Република България (НРБ) и е управлявана от Българската комунистическа партия (БКП). Управляващият орган на тази партия се казва Централен комитет (ЦК).
Разсекретените протоколи от заседанията на ЦК на БКП днес са публикувани в сайта на Държавна агенция Архиви. Те, заедно с документите на бившите тайни служби на комунистическия режим – Държавна сигурност, показват как се е променяла политиката на България към Израел, Палестина и Близкия Изток като цяло. Тази линия следва изцяло интересите на СССР.
Когато се създава Израел и малко след това
През март 1948 г. след доклад на министър-председателя и лидер на БКП Георги Димитров, ЦК подкрепя създаването на еврейска държава в Палестина и сътрудничеството между ционисти и комунисти.
Само два месеца по-късно, на 14 май, е обявена декларацията за създаване на Държавата Израел в Тел Авив, Палестина. В полунощ на същия ден изтича британското управление в Палестина.
Израел печели войната и става член на ООН. Евреи от целия свят се стичат в новата държава.
Започва арабо-израелската война, която трае година. Тя е започната с цел да предотврати създаване на еврейска държава, но тази задача не успява. Израел печели войната и става член на ООН. Евреи от целия свят се стичат в новата държава, арабите палестинци напускат къщите си и стават емигранти в съседните арабски държави, палестински федаини (бойци, които извършват самоубийствени нападения) започват да атакуват Израел.
Малко по малко, след Суецката криза през 1956 година, СССР и съответно страните от Варшавския договор се ангажират все повече с оказване на политическа, материална и военна подкрепа за националистическите арабски режими в Египет, Сирия и Ирак.
САЩ подкрепят Израел.
Краят на 60-те и след това
НРБ поддържа официални връзки с Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от февруари 1973 г., когато в България пристига лидерът на ООП Ясер Арафат.
Но това е само формалният публичен елемент на едно сътрудничество, което двете страни са започнали години по-рано.
Неофициална, но активна подкрепа на палестинската кауза се оказва още от 1967 г., в навечерието на Шестдневната война между Израел и арабските държави.
На 10 юни 1967 г. България скъсва дипломатически отношения с Израел.
Що се отнася до това какво означава „палестинска кауза“, тя е формулирана в програмния документ на ООП от 1968 г. Той предвижда премахването на Израел и на еврейското присъствие в Палестина, и разглежда Палестина като „неделима регионална единица в границите, съществували по времето на британския мандат“.
На 4 ноември 1968 г. ЦК на БКП разглежда исканията на военното ръководство на ООП, които са следните:
- оръжие (като половината трябва да е безплатно);
- обучение на военни в 6-месечни курсове;
- пълно обучение на няколко души във военен университет;
- лечение на палестински бойци;
- стипендии за български висши учебни заведения.
Освен това се преговаря за посещение на делегация начело с тогавашния лидер Яхия Хамуда. В докладна записка завеждащият отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП Константин Теллалов пише, че “имайки предвид екстремистките позиции на „Организацията за освобождение на Палестина“ (…) отделът счита, че моментът oще не е назрял за промяна на досегашното отношение към тази организация“.
Все пак ЦК на БКП решава, че държавната фирма ДТП „Кинтекс“ ще продаде известно количество оръжие на ООП посредством сирийската армия, ще приеме за лечение 5 палестински бойци и ще даде 5 стипендии.
През 1977 г. лидерът на ООП Ясер Арафат идва на посещение в България, среща се с Тодор Живков и ЦК на БКП решава да дари оръдия и боеприпаси за 155 200 лв. В докладната се казва, че освен срещата, причина за дарението е и сключена сделка между ООП и “Кинтекс”.
Така стигаме до 1980 година, когато БКП приема за обучение 95 военни от ООП в България. 10 от тях – за пълен курс във военния университет „Васил Левски“. През 1981 г. ЦК взима решение за курсове за 16 офицери и сержанти от ООП.
В справка на Министерството на външните работи от 1985 г. пише, че само до 1981 година включително НРБ е отпуснала безвъзмездна материална помощ на ООП, включително и военна, за близо 5,5 млн. лв.
1982 година и бумът на даренията
1982 година бележи бум на дарения за ООП от страна на България – 2 071 000 лв. Те са продиктувани от Ливанската война, която Израел води срещу ООП. В дигитализираните решения в сайта на Държавна агенция “Архиви” има три решения от тази година – от януари, юни и септември. Те са взети след посещение през януари на Абу Джихад, който по това време е заместник-председател на въоръжените сили на ООП.
Абу Джихад е обявен за международен терорист от няколко западни държави. Той ръководи военното крило на ООП в Йордания, където организацията се противопоставя на йорданската власт и е изгонена със сила. След това ръководи армията на ООП в Ливан, където ливанското правителство на практика губи контрол над южните части на страната. Това води до гражданска война и 120 000 загинали, а силите на ООП са обучени и въоръжени с помощта на България и социалистическите държави.
Заместник министърът на отбраната и началник на генералния щаб генерал-полковник Атанас Семерджиев пише в едната докладна, че ООП е закупила през „Кинтекс“ въоръжение и техника за 76 млн. долара от 1975 г. до 1981 г. и ще закупи още. На 11 май се взима решение, че с български самолети ще се транспортират 350 студенти в България до Сирия, за да участват в бойни действия. На 12 септември НРБ решава да приеме 100 ранени палестинци и ливанци.
На 10 януари 1983 година ЦК решава да изпрати дарение от 200-250 сглобяеми къщи, които да се сглобят в Йемен или Сирия, където България има стопански организации. От бюрото на ООП са поискали 500. В докладната се смята, че за 500 жилища ще са необходими около 7,5 млн. лв., от които 3 млн. ще са валутни.
Комунистическа България като база за тероризъм
Освен че има близки връзки с ООП, България е посещавана и от делегации на Народния фронт за освобождение на Палестина и Демократичния фронт за освобождение на Палестина.
В средата на 80-те години редица изявени палестински лидери, обявени на Запад за международни терористи заради организиране на множество кървави бомбени атентати, политически убийства и отвличания на самолети и заложници, пребивават в София и имат официални срещи с членове на българското партийно и държавно ръководство – Жорж Хабаш, Найеф Хауатме, Абу Аяд, Абу Дауд, Абу Джихад, Абу Аббас, Ахмед Джибрил и други.
Тези посещения предизвикват неофициалната американска реакция с връчване на „нон пейпър” от посланика на САЩ в София Мелвин Левицки на 28 януари 1987 г.
Някои от учещите се у нас се явяват база за посeщение и прехвърляне на терористи.
В изказване на началника на Шесто управление на Държавна сигурност Петър Стоянов от август 1985 година се казва, че сред студентите от Палестина има и последователи на „Мюсюлмански братя“, а някои от учещите се у нас се явяват база за посeщение и прехвърляне на терористи към Западна Европа и Близкия Изток и за непосредствено участие в терористични акции.
Документите могат да се прочетат в сборника „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност” на Комисията по досиетата.
Но какво става на този фон с Файез Найеф Абу Алардат, великотърновският студент, отраснал в различни близкоизточни държави като бежанец от Хайфа?
През 1989 г. той завършва и заминава за Алжир, а след това служи в Либия. Едва през 1996 г. се завръща в палестинските територии. Това е време, в което Ясер Арафат е вече избран за президент на палестинската автономна власт в Рамала.
Това става възможно след споразумението от Осло, което тогава се смята за първа стъпка към създаването на независима палестинска държава. Но тази цел не е осъществена и до днес.
На този фон набира сили една друга групировка – Хамас. Нейната идеология не е просто създаването на Палестинска държава, а унищожаването на Израел. От 2007 г. Хамас контролира Ивицата Газа, която е по-малката част от Палестинската автономия. А „Фатах“, най-голямата фракция в ООП, държи властта в Западния бряг.
Днес Файез Найеф Абу Алардат е бригаден генерал и е част от властта в палестинската автономия, която е контролирана от „Фатах“.
