Прието да смятаме, че да обичаш себе си е необходимост, че това не е проява на егоизъм, а признак, че човек се грижи за най-ценното, което има – за своята душа. Когато в живота ви настъпи момент, в който сте уморени и не разбирате смисъла на това, което се случва, прочетете тези мисли.
Когато обикнах себе си, разбрах, че тъгата и емоционалните страдания са просто предупредителни знаци, че живея против своите собствените истини.
Сега знам, че това се нарича искреност.
Когато обикнах себе си, разбрах, колко силно мога да обидя някой друг, опитвайки се да му натрапвам моите желания, дори и да съм наясно, че още не е дошло времето за това и този човек не е готов, дори този човек да съм аз.
Сега наричам това уважение.
Когато обикнах себе си, престанах да искам друг живот и най-накрая видях, че всичко около мен ме кара да се развивам.
Сега наричам това зрялост.
Когато обикнах себе си, разбрах, че независимо от обстоятелствата аз винаги се намирам на правилното място, в правилното време и всичко се случва в най-точния момент. И се успокоих.
Сега наричам това увереност в себе си.
Когато обикнах себе си, престанах да крада от времето си и да градя големи планове за бъдещето. Сега правя само това, което ми носи радост и щастие, това, което обичам и това, което весели сърцето ми. Правя всичко това според своите разбирания и удобния за мен ритъм.
Сега наричам това простота.
Когато обикнах себе си, се освободих от всичко, което нанасяще вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации, а също и от всичко, което ме теглеше надолу и ме отклоняваше от правилния път.
Сега знам, че това е любов към самия себе си.
Когато обикнах себе си, престанах да бъда винаги прав/а и от този момент започнах по-рядко да греша.
Сега разбрах, че това е скромност.
Когато обикнах себе си, се отказах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Сега живея само в един момент, в който се случва всичко и веднага.
Сега живея всеки ден и наричам това удовлетворение.
Когато обикнах себе си, научих, че моят разум може да ме тревожи и разболява. Но, когато съединих разума със сърцето си, той се превърна в ценен съюзник.
Сега наричам това мъдростта на сърцето.
Не трябва повече да се страхуваме от спорове, конфликти и други проблеми със самите себе си или с руги хора. Дори и звездите се сблъскват и от този сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам, че това се нарича живот!
По материали от книгата на Ким и Алисън МакМилън „When I Loved Myself Enough“
manager.bg
