Какво е общото между трактор и антиправителствен протест? Колкото и да е абсурдно, отговорът е, че в Беларус журналистическото отразяване и на двете теми може да доведе до съответно няколко дни, месеци или години зад решетките.
Преди 10 години българският журналист Димитър Кенаров отива в Беларус с идеята да напише статия по на пръв поглед безобидна тема – беларуските трактори. През разказа за този беларуски символ всъщност иска да разкаже за самата страна. Само след няколко дни на беларуска територия обаче е арестуван и пратен в изолатор, където прекарва пет дни.
На 23 май тази година беларуските власти отклониха пътнически полет, прелитащ над територията на страната, съпроводиха го с изтребители и го принудиха да кацне на летището в Минск. Всичко това с една единствена цел – да арестуват журналиста и опозиционен активист Раман Прасатевич. Той е обвинен в организиране на масови безредици, нарушаване на реда и разпалване на социална омраза, като обвиненията срещу него визират участието му в и отразяването на протестите срещу Александър Лукашенко през лятото на миналата година. Очакват го до 15 години затвор.
„Понякога човек може да види хоризонта на една тоталитарна държава най-добре от вътрешността на затворническата килия“, пише още преди 9 години българският журналист Димитър Кенаров в своя статия за Columbia Journalism Review.
Потърсихме го да разкаже повече за неговия сблъсък с беларуската тоталитарна реалност, погледа му върху отвличането на Пратасевич и ситуацията с медийната свобода в страната.
Журналистите – „опасност за обществения ред“
Една постсъветска страна, в която „всичко се управлява партийно-политически“ – от заводите за трактори до медиите и журналистите. Така описва Димитър Кенаров ситуацията в Беларус. А примерът със заводите за трактори съвсем не е случаен.
Може да сте чули името на Димитър Кенаров за първи път миналата година, когато журналистът беше задържан и пребит от полицаи по време на един от антиправителствените протести в София. Нито МВР, нито прокуратурата тогава откриха данни за превишаване на полицейски правомощия.
Преди десет години обаче Кенаров работи като помощник-редактор за американското издание Virginia Quarterly Review (VQR). Тогава VQR подготвя брой за 20-ата годишнина от разпадането на Съветския съюз. Идеята е журналисти от списанието да отидат в отделните бивши съветски републики и да напишат статии за тях.
Тракторът беше клишето за Беларус. Аз исках да разбия това клише, да го погледна отвътре.
„Аз избрах да отида в Беларус. Тъй като Беларус има една от най-добрите тракторни индустрии в света, останала още от времето на Съветския съюз, тракторът беше клишето за Беларус. Аз исках да разбия това клише, да го погледна отвътре и по този начин да напиша статия изобщо за положението там. Това беше гледната точка, която исках да ползвам“, разказа Кенаров пред Свободна Европа.
Той се свързва с няколко завода за трактори и уговаря интервюта. Пътува със свой американски колега, който пък иска да пише за годишнината от Чернобил. Двамата тръгват за Беларус с туристически визи, защото по думите на Кенаров „е изключително трудно да получиш журналистическа виза за Беларус“. Изисква се разрешение от Министерството на външните работи, процесът понякога отнема месеци.
„Ние просто нямахме такова време, а и много журналисти така го правят. В подобни страни като Беларус това е практика, просто няма друг начин.“
Когато отива да получи визата си, тогавашният посланик на Беларус в България го привиква и го предупреждава „да внимава какво точно прави“, защото знаят, че е журналист.
„Моят паспорт изчезна“
Вече пристигнали в столицата Минск, с американския му колега Джейсън Мотла откриват, че всички врати пред тях са затворени. Уговорените интервюта не се провеждат, никой не иска да говори с тях, дори и на тема трактори. Решават да опитат с някой завод извън столицата и отиват в град Мозир. По пътя Кенаров открива, че е изгубил паспорта си.
„Не е ясно дали моят паспорт изчезна по мое невнимание, възможно е това да се е случило. Възможно е обаче и цялото нещо да е било някакъв тип клопка, за да спрем да работим.“
Така и става. В Мозир ги спират служители на КГБ (службата в Беларус продължава да се нарича по този начин). Джейсън Мотла веднага е експулсиран от страната, а Кенаров е арестуван. Първоначално му казват, че ще може да отиде до Минск, където от българското посолство да му бъде издаден пасаван, но това не се случва. Вместо това е изпратен в изолатор, където прекарва пет дни.
В началото бях задържан за 24 часа, после за 48 часа и накрая за неопределен срок.
„Нямаше някакво физическо насилие над мен, но самото седене в изолатор – особено защото в началото бях задържан за 24 часа, после за 48 часа и накрая за неопределен срок, това наистина е психологически доста неприятно. Особено когато човек не знае дали няма да седи там и месеци“, спомня си журналистът.
„Никой нищо не ми каза тогава, нямах контакт с външния свят.“
В крайна сметка на петия ден пристига пасаванът, издаден от българското посолство. Кенаров е ескортиран с полицейска кола до летището в Минск, където му връчват забрана за влизане в Беларус за три години. Обяснението: „Защото съм представлявал опасност за обществения ред. Техният основен мотив беше липсващият паспорт и това, че работя като журналист неправомерно. Мисля и че сме били следени от техните служби в по-голямата част от времето.“
Днес е далеч по-страшно
След като се връща от Беларус, журналистът пише няколко статии, една от които е посветена изцяло на ситуацията, в която се намират медиите. В нея Кенаров описва както своя личен опит, така и информацията, която е получил след онлайн интервюта с беларуски журналисти. По думите му ситуацията с медийната свобода днес е далеч по-страшна от тази преди десет години.
Страната се намира на 158-о място от общо 180 страни в индекса за медийна свобода на „Репортери без граници“ за 2021 г.
„Ситуацията е такава, че редакторите на почти всички опозиционни медии (като сайта Tut.by, Харта 97, Наша Нива) трябва да работят от чужбина. Те не могат да работят в Беларус, защото веднага биват вкарвани в затвора или биват заплашвани. Атмосферата наистина е брутална за журналистите в Беларус.“
Кенаров дава и пример за това как работи репресивната държавна машина: „Още тогава имаше един закон, позволяващ на Лукашенко да затваря медии при две провинения в рамките на една година. Като провинение може да бъде например сбъркана дата или сбъркано име в дадена статия. Тоест още тогава, преди 10 години, те можеха свободно да затварят медии, които са неудобни.“
Но и Кенаров е шокиран от това докъде е стигнал режимът на Лукашенко в желанието си да заглуши гласовете на опозицията.
„Това, което виждаме, е едно много голямо или вдигане на летвата, или падане на летвата, не знам как да го определя. Не мога да се сетя дори през Студената война да е имало такъв прецедент, при който самолет да бъде отвлечен, да бъде накаран да кацне, за да може един журналист да бъде арестуван.“
Кенаров припомня, че именно мрежата NEXTA, за която работи задържаният Раман Пратасевич, беше от малкото, които успяваха да разпространяват информация за антиправителствените протести през миналото лято.
Въпреки наложеното от правителството „информационно затъмнение“, медии като NEXTA разпространяваха снимки, кадри и свидетелски разкази за събитията отвътре. Оттогава Пратасевич „е бил на прицел“. Но обяснението за ролята на Пратасевич при отразяването на антиправитеслвтените протести не изглежда достатъчно убедително за Кенаров.
От трактори до танкове
Кенаров не е оптимист за бъдещето на Пратасевич. „Мисля, че той най-вероятно ще бъде осъден. Грозят го 15 години затвор. Но дори на 5 години да бъде осъден, това ще бъде абсолютно скандално.“
Според Кенаров всичко зависи от реакцията на европейските институции и НАТО. Въпреки това той се съмнява режимът просто така да върне обратно журналиста. „Това ще бъде проява на слабост и те ще го видят като проява на слабост. А в момента Лукашенко опитва по всякакъв начин да държи фасадата и да показва, че той е силният.“
В статията си за VQR през 2011 Кенаров нарича Лукашенко „трактористът на държавата“. През 2021 обаче тази метафора вече не е валидна.
„Както разказвам и в статията, заводите за трактори са били първо за танкове, после пак за трактори и т.н. Лукашенко по-скоро вече не е трактористът на държавата, а е танкистът на държавата. Това е разликата десет години по-късно. Видяхме, че изкара доста сериозна сила по улиците, изкара и военни машини. Мисля, че за съжаление тракторите отново започнаха да се превръщат в танкове.“
