ГЕРБ „са започнали и ще завършат“ решаването на спора със Северна Македония. Изречение с този смисъл е повтаряно редовно от представители на партията на Бойко Борисов през последните дни.
Каза го самият Борисов, когато съобщи, че депутатите от формацията ще подкрепят т.нар. френски предложения за решаване на спора между София и Скопие.
„Кой започна разширяването към Балканите? Кой направи договора за добросъседство? ГЕРБ“, каза Борисов.
Каза го и председателката на парламентарната група на партията Десислава Атанасова от парламентарната трибуна по време на дебатите за т.нар. френско предложение за решение на спора.
„Борисов и нашето правителство започнаха този процес. И Борисов и народните представители от ГЕРБ-СДС в 47-ото Народно събрание ще го завършат“, каза Атанасова.
Наистина ли ГЕРБ „започнаха и ще завършат“ решаването на спора със Скопие, както твърдят представителите на партията? Фактите от последните години сочат точно обратното.
Кой наложи ветото?
Правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ с премиер Бойко Борисов. Това стана през ноември 2020 г. Така София блокира началото на преговорите на Скопие за членство в Европейския съюз (ЕС).
Активна роля в определянето на политиката на България по тази тема играеше малкият коалиционен партньор на ГЕРБ – ВМРО. Лидерът на партията Красимир Каракачанов се превърна в основен говорител на правителството по тази тема, въпреки че заемаше поста вицепремиер и министър на отбраната, а не беше външен министър. Той пръв поиска още през септември 2019 г. правителството да наложи вето на началото на преговорите и заплаши, че в противен случай ВМРО ще напусне управляващата коалиция.
През септември 2020 г., след като държавите членки на ЕС, включително и България, бяха дали зелена светлина на началото на преговорите със Северна Македония и Албания, Каракачанов беше първият представител на кабинета, който каза, че България ще блокира насрочването на първата междуправителствена конференция. Той уточни, че говори „от името на правителството“. Ветото стана факт през ноември, месец по-късно.
Ветото беше потвърдено няколко пъти след това от правителството на Борисов.
Аргументите тогава бяха свързани със споровете за историята, езика и исканията на София Скопие да не предявява претенции за признаване на македонско малцинство в България.
Кой прие позицията?
Правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и парламентът, в който те имаха мнозинство. Това стана през 2019 г. В т.нар. рамкова позиция са изброени българските искания към Северна Македония .
Тази позиция стана основа за ветото.
Съгласно текста България поставя към Северна Македония искания относно името и езика ѝ, учебните програми по история и география. Освен това се посочват българските искания, които София настоява да бъдат включени в рамката за преговори на Северна Македония за членство в ЕС. Това включва добросъседството да бъде критерий за оценка на напредъка, изпълнението на Договора за добросъседство да бъде включено в условията към Скопие, а в документите на ЕС да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“ вместо „македонски език“.
След това обаче представителите на правителството в България поставяха в свои изказвания и документи искания, свързани изцяло с историята и езика на Северна Македония.
„Както ние признаваме реалността, така те трябва да признаят миналото“, каза през ноември 2020 г. тогавашната външна министърка Екатерина Захариева от ГЕРБ.
Това провокира ответни реакции от управляващите в Скопие, които казваха, че страната няма да направи компромис с идентичността и езика си. През цялото време националистическата опозиция в Северна Македония от ВМРО-ДПМНЕ използваше напрежението с България, за да атакува правителството.
Кой направи темата приоритет?
Европейското членство на държавите от Западните Балкани е на дневен ред от 2003 г. На среща на върха в Солун ЕС посочи, че бъдещето на държавите от региона е да бъдат част от блока.
Оттогава Сърбия и Черна гора започнаха преговори за членство, а Северна Македония и Албания получиха статут на държави кандидатки за членство.
Те обаче и до момента не са започнали преговори заради българското вето, наложено през 2020 г. То е само за Скопие, но Брюксел не иска да разделя държавите по пътя им към членство в ЕС.
Представителите на ГЕРБ казват, че заслугата за връщането на въпроса в дневния ред на ЕС е на третото правителство на Бойко Борисов. То беше на власт по време на българското ротационно председателство на Съвета на ЕС и постави отношенията със Западните Балкани като приоритет. В София се проведе среща на върха между ЕС и Западните Балкани през май 2018 г. В нейните заключения беше потвърдена „европейската перспектива“ на държавите от региона.
Европейската комисия препоръча преговорите с двете страни да започнат през 2019 г.
След това Франция за кратко блокира началото на преговорите с искане за реформиране на преговорния процес. България тогава одобри началото на преговорите. След като исканията на Франция бяха изпълнени, тя даде зелена светлина. България тогава наложи вето.
След това няколко европейски държави превърнаха в свой приоритет свалянето на българското вето. София обаче го потвърди многократно и преговорите така и не започнаха.
ГЕРБ сочи и друг свои успех по темата с европейската интеграция на Северна Македония – сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество със Северна Македония. Това стана през 2017 г., по време на управлението на Бойко Борисов. После София обвини Скопие, че не спазва договора. Северна Македония обвини България в същото.
Как се стигна до „френското“ предложение?
Всички изказвания сочат, че по т.нар. френско предложение е работило Министерството на външните работи в правителството на Кирил Петков.
В началото на мандата си като премиер Петков посочи подобряването на отношенията със Северна Македония като свой приоритет. Първото му официално посещение в чужбина беше в Скопие. Представители на ГЕРБ критикуваха това решение на Петков.
В средата на юни беше съобщено за съществуването на т.нар. френско предложение за решаване на спора между София и Скопие. То предвижда българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС, а Европейската комисия да е гарант за изпълнението им. Този вариант стана известен като “френско предложение”, защото идва по време на френското председателство на Съвета на ЕС.
Предложението дойде на фона на правителствена криза в България, предизвикана от оттеглянето на „Има такъв народ“ от управляващата коалиция. Един от аргументите на партията на Слави Трифонов беше политиката на Петков спрямо Северна Македония. По-късно външната министърка от правителството на Петков Теодора Генчовска (от квотата на ИТН) каза, че ръководеното от нея министерство е работило върху предложението и го определи като „най-доброто досега“.
Кабинетът падна след вот на недоверие, иницииран от ГЕРБ.
Точно преди вота лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че депутатите му ще подкрепят френското предложение, ако правителството внесе свой проект на решение. Депутатите от ГЕРБ, заедно с ДПС, ИТН и „Възраждане“ провалиха заседание на комисията по външна политика в парламента, която щеше да обсъжда въпроса. След това те внесоха свой проект, който не беше подкрепен.
Решението на парламента, което позволява на правителството да одобри т.нар. френски предложения, беше прието с гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“.
Изводът е, че ГЕРБ действително подкрепи решението за решаване на спора със Скопие. Преди това обаче именно правителството на ГЕРБ наложи и поддържаше в продължение на повече от година ветото, което блокира преговорите на Северна Македония за членство в ЕС.
