Президентът на Руската федерация Владимир Путин обяви Украйна просто за някаква измислица, творение единствено на Владимир Ленин.
Вярно ли това негово твърдение? Как реално стоят нещата с Украйна, нейната държавност, история, народ и култура?
Ето какво казва историята.
Няколкото Украйни – 1917-1921 г.
Още в годините след избухването на Първата световна война през 1914 г. и в навечерието на руските революции от 1917 г., натрупванията от предходния 19 век довеждат до първите искания и поставяне на цели за създаване на вече независима и суверенна украинска държава.
След Февруарската революция от 1917 г. в Русия, украинците създават своя Централна Рада като висш представителен орган на страната. Тя обединява основно умерени украински либерали и социалдемократи. По-късно към Централната Рада се присъединява разрастващата се в Украйна партия на есерите (социалисти-революционери). На практика украинците от всички идейни течения се събират заедно в името на тяхното отечество. В новото политическо образувание на руснаците и евреите е обещана широка културна автономия.
Украинска народна република
След като болшевиките завземат властта през януари 1918 г. Централната Рада провъзгласява Украинска народна република (УНР), като независима държава, скъсала връзки с болшевишка Русия. Малко по-късно – на 9 февруари 1918 г. в Брест – Украйна е призната за независима от Централните сили. После Централната Рада е свалена от германците докато готви украинска конституция.
Хетманат
Но освен Украинската народна република, украинската държавност има и още един вариант – т. нар. Хетманат. През април 1918 г. Централната Рада е заменена с консервативно украинско правителство начело с хетман Павло Скоропадски.
Поставен е нов етап в украинското държавно строителство, свързан с усилия да се възстанови правовия ред и да се спре хаоса и беззаконието от последните месеци. Показателно е, че новата власт говори за „Украинска държава“, а не за предишната УНР. Силно подчертана е вече неприкосновеността на частната собственост в сравнение с предишното залагане на социално-икономическите промени.
Но и тук в отчаяние от неблагоприятния ход на събитията през ноември 1918 г. Скоропадски прави опит за федерация с една бъдеща неболшевишка Русия. Целта му е да спечели на своя страна симпатии на антиболшевишки настроените руснаци и Антантата. Но вече е късно. В крайна сметка Хетманатът съществува в Украйна по-малко от осем месеца. Реалната власт по негово време за съжаление се оказва в ръцете на германците.
Директория
След опита на Скоропадски за федерация с неболшевишка Русия, украинската опозиция създава алтернативно правителство, което нарича Директория. През декември 1918 г. Директорията възстановява предишната УНР.
Стремежът е обаче да не се повторят отново грешките на Централната Рада по линия на изграждането на армията и администрация, запазването на реда. Директорията възобновява културната автономия на евреите. Тя кани в новото правителство техни видни дейци.
Западноукраинска народна република
Междувременно се появява в австрийска Галичина и още една поредна украинска държава, отново без да е измислена от Ленин. На 1 ноември 1918 г., действащите в съгласие украински партии, поставят начало на Западноукраинската народна република, след като първоначално над кметството в Лвив се развява украинското знаме.
Властта тук се намира в ръцете на либерални политици, някои дори и с ясно доловими консервативни убеждения. Дори и евреите в Галичина симпатизират на украинците, или са неутрални. Проведени са избори за Украинска народна Рада. На тях и избраните социалисти се отличават с либерално-национални позиции.
Тук за разлика от източно украинските провинции австрийският контекст и натрупаният опит дава на украинците в Галичина възможност бързо да изградят сериозна и подготвена администрация, както и силна и боеспособна армия. Евреите започват да симпатизират на новата държава. Дори в западноукраинската армия има техен отряд.
От самото начало е ясно, че ЗУНР ще се обедини с източната. Ето защо на 22 януари 2019 г. актът на съединението е обявен в Киев. ЗУНР получава пълна автономия. Обединението е по-скоро символно защото двете правителства запазват администрация и армия отделно.
Тук стигаме отново до въпроса за истинското отношение на Ленин и болшевиките към Украйна и дали те имат някакво роля в „измислянето“ ѝ? Противно на Путин, можем определено да кажем – никаква.
В самата Украйна болшевиките на Ленин са партия най-вече на руснаците и на русифицирания пролетариат. Показателно е, че още на декемврийските избори през 1917 г. за Учредително събрание украинските партии вземат цели 70% от гласовете, а болшевиките получават едва 10%.
Освен това, подобно на повечето руснаци в Украйна, самите болшевики са също критични към украинското движение, като за някои е дори трудно да признаят наличието на отделен украински народ. Ала Ленин подхожда тактически и излиза с една мъглява формулировка, която позволява възползването от национализма в определени рамки, докато той не пречи на пролетарската революция.
На 5 февруари 2019 г. болшевиките завладяват Киев и се създава ново украинско съветско правителство. През следващите месеци отнемането на зърно от украинските селяни и опитите за създаване на колективни стопанства още повече отблъскват местното селячество от болшевишката власт. Правителството на Кръстьо Раковски отблъсква интелигенцията с леви възгледи с отказа си да се използва украински език в управлението. Болшевишката ЧК арестува и избива хора. Неминуемо до лятото на 1919 г. почти всички украински села въстават срещу болшевиките. През август 1919 г. е сложен край на украинското съветско правителство.
В крайна сметка обаче след периода 1917-1921 г. 30 млн. украинци не успяват да постигнат държавна независимост, за разлика от Финландия, Естония, Латвия, Литва.
Защо се появяват украинските държави
Ала съществуването на украинските държави не само не остава без последици, а и те не идват на празно място. В появяващите се през 19 в. истории украинците се разглеждат като народ отделен от руснаците, поради което трябва да им се предостави форма на самоуправление.
Различията както в миналото, така и в културата и нагласата на Украйна спрямо Московска Русия не могат да останат скрити. Украинците се представят още като свободолюбиви, а „московския народ“ като податлив към крепостното робство.
Заедно с това украинското историческо вдъхновение с планове за бъдещето на отечеството идва и по линия на Киевска Рус; Галицко-Волинското княжество (12-14 в.); тукашните братства в борбата срещу шляхтата и в защита на православната църква (16-17 в.); феномена на волното и непокорно казачество със Запорожката Сич (17 в.); „Слобидска Украйна“, или Украйна на свободните села; автономните права в рамките на Реч Посполита; въстанието от 1708 г. на хетмана Иван Мазепа срещу Русия.
Както е видно, става дума за прекалено много исторически прецеденти, с които Ленин няма как да има връзка.
Още през 40-те години на 19 в. поетът Тарас Шевченко доказва, че украинският език може да предаде изтънчени мисли и чувства. За него Украйна не е само живописен край, а страна, която един ден трябва да бъде независима. През 1846-1847 г. се появява и дейността на Кирило-Методиевото дружество. Обединението се застъпва за републиканска конституция, президент и украинска народна просвета и култура.
Въпреки арестите 50-те и 60-те дейността на полето на украинската литература и фолклор продължава и през следващите десетилетия. Нещо повече, украинската идея се подема и сред австрийските украинци.
Доколкото от 1876 г. украинците в Галичина се радват на свобода и имат своя конституция, центърът на украинското движение се пренася в Хабсбургската монархия. Там украинците имат народни училища и библиотеки, университетски катедри, имат възможност да избират и свои депутати, които заседават в парламента във Виена. В началото на 20 в. това дава плодове и сред украинците в руската част на Украйна. Въпреки преследванията, нищо вече не е в състояние да спре украинското развитие и стремежа към национална култура. Всичко чака удобния момент за да се появят след 1917 г. споменатите в началото различни форми на украинска държавност, които съвсем не са измислени от Ленин.
Ленин се подчинява на реалността
Но случилото се през 1917-1921 г. не може да бъде зачеркнато и Ленин е принуден да се съобрази с него.
Още след поражението си през лятото на 1919 г. болшевиките ревизират политиката си към Украйна, за да не предизвикват остра враждебност в селата. Ленин се обявява срещу великоруския национализъм и шовинизъм, без да прави отстъпка на искането за пълна украинска независимост и суверенитет. Той търси само удобна форма за установяване на здрава съветска власт в Украйна.
Ето защо когато на 21 декември 1919 г. се създава трето поред болшевишко правителство, то е на Украинската съветска социалистическа република (УССР). Веднага е прекратена колективизацията. И макар войната за независимост на Украйна да се налага да приключи пред силата на съветската армия, дори и след ноември 1920 г. богатите украински селяни водят партизанска война срещу съветската власт.
И все пак Ленин си дава сметка, че селяните в Украйна са вече пробудени и по-сигурни в украинската си принадлежност. Самият украински език и култура са се доказали в по-голяма степен. Не е възможно да се изгражда СССР на предишната унитаристка основа на Руската империя. Затова и линията на XII конгрес на РКП (б) от 1923 г. си поставя за цел да засили болшевишкия режим и съветската власт. Републиката трябва да бъде украинска по форма и съветско по съдържание
Ето защо през 20-те, в стремеж да останат на власт, болшевиките правят своеобразен „идеологически НЕП“ в Украйна. Това води до внедряване на украинския език и насърчаване на украинската култура. Причина за това са и определени външнополитически сметки свързани със стремежа Украйна да стане пример за украинците в Полша, Чехословакия, Румъния.
Сталин в борба с „националния уклон“
Завоят от началото на 30-те довежда до Голодомора в Украйна от 1932-1933 г. В случая става дума за съзнателно решение страната да бъде поставена на колене.
Гладната смърт е единствено резултат от принудително изземване на продоволствие от домовете на украинците. Негова цел е да ликвидира най-активните и съзнателни елементи в града и селото на Украйна.
Гладът и кризата след него дават възможност да се вземат мерки срещу украинското национално движение. Последвалите партийни чистки от 1933-34 г. водят до унищожаване на украинската интелигенция и партийните и съветски ръководители от 20-те. Особено след 1937-38 г. има засилване на асимилацията и все нова борба с „уклони“. Въпреки зигзагите в официалната политика на Москва, 20-те никога не се завръщат повече. В края на съветския период местния партиен вожд В. В. Щербицки работи за изграждането на „единна съветска нация“.
Голодомора и трудната украинска независимост след 1991 г.
Ударът с Голодомора обяснява и трудната независимост на Украйна след 1991 г. Според Ан Апълбаум много от днешните проблеми на страната са свързани с ликвидирането на нейния елит през 30-те и заменянето му с русифицирани и наплашени съветски кадри.
И все пак, забравяйки за прецедентите от 1917-1921 г., Путин сякаш забравя и как след 1991 г. в Украйна вече има две революции (Оранжевата от 2004 и Евромайдана от 2013–2014 г.), както и едно руско нашествие, което украинските въоръжени сили успяват да спрат. Забравя и как агресивността на Русия и претенциите към езика и суверенитета имат определено обратен ефект. Ако през 2005 г. по-малко от половината украинци ползват украински, то през 2015 г. вече две трети предпочитат украинския пред руския. Но за тези тенденции отново не е виновен Ленин, а самия Путин.
