ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 17, 1991 г.
КОЙ БИЕ ТЪПАНА, КОЙ СЪБИРА ПАРСАТА?
Дойде и първи февруари, цените бяха либерализирани и тръгнаха нагоре. По щандовете на магазините за хранителни стоки между другото се появи и кашкавал. От овче мляко. Узрял. По 32 лева за килограм. Появи се и овче сирене, узряло – по 26 лева килограма. Появиха се и други благинки, също с баснословни цени.
Премиер-министърът ни посъветва: купувайте само най-необходимото. Появи се и движението „журналисти за бойкот“. Между другото министър-председателят поясни, че цените трябва да се освободят, за да се стимулират производителите. И точно тук в главата ми се завъртяха рой въпроси. Връщам се пак към сиренето и кашкавала. Сиренето зрее от 20 до 40 дни, а кашкавалът – от 40 до 60. Значи не са произведени след първи февруари 1991 година. Значи, че са произведени по-рано, когато и суровината, и бензинът, и мазутът, и електроенергията са били с по-ниски цени. Имало е и дотации. Пита се сега: по каква калкулация е получена днешната цена на по-рано произведената продукция? Производителят на основната суровина – овчето мляко – ще разбере ли нещо от това? И изобщо къде ще отидат разликите между двете цени? Не биха ли могли директорите на „Родопа“ и „Млечна промишленост“ да публикуват калкулациите, по които са получени новите цени. Не вярвам това да е държавна тайна. Във Великото народно събрание бяха оповестени официално данните за броя на войските ни и тяхното въоръжение, та какво остава за някаква си калкулация! Иска ми се криво да седим, право да съдим, затова не поставям тези въпроси заядливо. Вярвам, че ако бъдат ясно и кратко обяснени, ще се разсее информационната мъгла около тях и гражданите по-лесно ще разберат как се минава на пазарна икономика. Още повече, че от подобен характер са и въпросите около цената на олиото /слънчогледът и соята са отдавна изкупени/ и на хляба /пшеницата бе пожъната миналото лято/. Ясно е едно, цените на стоките далеч надхвърлиха това, което специалистите при Министерския съвет предвиждаха за края на февруари 1991 година. Възникват тук и други въпроси като например кои са тези специалисти и защо остават анонимни? Плаща ли им се за техните прогнози? На какво са се основавали тези прогнози и в какво са сбъркани – нека се каже! От грешки на анонимни съветници винаги най-много съм се страхувал. Тръпки ме побиват, като си помисля, че председателят /президентът/ на републиката ни има 100 съветници, по данни от началника на канцеларията му. Също анонимни. какво ли ще стане, ако и те сбъркат в прогнозите си по различни въпроси? Накрая искам да задам въпрос и на министър Масларова. В предаването „Всяка неделя“ от 10 февруари т.г. тя свенливо посочи, че спадането на жизнения ни стандарт с 30% е средно за човек от страната. Някои ще обеднеят и с 50 на сто. И спря дотук. Защо ни остави сами да се досетим, че ако някои обеднеят с 50 на сто, то за други ще бъде с по-малко от 30 на сто? Ако не е така, не виждам как би се получил средният процент 30! Много бих желал да ни се поясни при кои слоеве от населението се прогнозира над 30% обедняване и при кои под 30%. Само така може да се разбере как ще бъдат разпределени тежестите от икономическата криза върху различните слоеве от населението.
Д-р Димитър БОЯДЖИЕВ, ветеринарен лекар-пенсионер, Стара Загора
