[one_half]
Роден е през юни 1852 г. в гр. Калофер. Ученик е на даскал Ботьо Петков. Следва 2 години в Роберт колеж, в Цариград. След Априлското въстание през 1876 г. заминава за Одеса с руския военен параход „Атаман”. Участва в четата на дядо Райчо Николов през 1876 г. Ранен при Кревет и след примирието се лекува в болница „Красный крест” в Петербург. Постъпва в 5-та опълченска дружина и участва в боя при Стара Загора. На 11 август е ранен на Шипка и отнесен на лечение в Букурещ. Александър ІІ посещава болницата и го награждава с кръста „Св.Георги”, ІV ст. №44042.
По време на Съединението на Южна и Северна България участва като доброволец в конната сотня на кап. Паница при Пирот, Белоградчик и Кула.
Награден е с 9 кръстове и медали за военни заслуги.
Председател на Старозагорското поборническо опълченско дружество „Шипка”.
[/one_half][one_half_last][ad id=“231260″][/one_half_last]
Източник: Ваня Донева – РИМ Стара Загора
