Снимка: EPA/БГНЕС |
Поставянето на ядрените сили на Русия в „специално“ състояние на бойна готовност от президента Владимир Путин, засилват притесненията в света.
Но анализатори твърдят, че действията му по-скоро трябва да се интерпретират като предупреждение към другите страни да не ескалират намесата си в Украйна, а не толкова като сигнал за желание да използва ядрени оръжия, пише ВВС.
Ядрените оръжия съществуват от почти 80 години и много страни ги смятат за спирачка, която продължава да гарантира националната им сигурност.
Колко ядрени оръжия има Русия?
Според Федерацията на американските учени Русия има 5977 ядрени бойни глави – устройства, които предизвикват ядрен взрив, въпреки че тук се включват и около 1500 излезли от употреба, както и такива, които предстои да бъдат демонтирани.
От оставащите около 4500 повечето са смятани за стратегически ядрени оръжия – балистични ракети или ракети, които могат да бъдат насочвани на дълги разстояния. Тези оръжия обикновено са свързвани с ядрена война.
Останалата част са по-малки, не толкова разрушителни ядрени оръжия за употреба на близко разстояние на бойни полета или в морето. Но това не означава, че Русия има хиляди ядрени оръжия с голям обсег, които са готови за изстрелване.
Според експерти около 1500 руски ядрени бойни глави в момента са „на разположение“, т.е. се намират върху ракети или в основата на бомбардировачи или на подводници в морето.
Какво показва сравнението с други страни?
Девет страни имат ядрени оръжия – Китай, Франция, Индия, Израел, Северна Корея, Пакистан, Русия, САЩ и Великобритания.
Китай, Франция, Русия, САЩ и Великобритания са сред 191 страни, които подписаха Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Той ги задължава да намалят наличностите си от ядрени бойни глави и теоретично страните са ангажирани с пълното им елиминиране. А също така ограничава броя на съхраняваните в тези страни бойни глави от 70-те и 80-те години на миналия век.
Индия, Израел и Пакистан не са се присъединявали към Договора за неразпространение на ядрените оръжия, а Северна Корея го напусна през 2003 г.
Израел е единствената сред деветте страни, която никога не е признавала официално за ядрената си програма, но се приема широко, че тя разполага с ядрени бойни глави.
Украйна няма ядрени бойни глави и въпреки обвиненията на президента Путин няма данни, че е опитвала да се сдобие с такива.
Колко разрушителни са ядрените оръжия?
Ядрените оръжия са проектирани да причиняват максимално опустошение. Мащабът на разрушението зависи от редица фактори, включително размера на ядрената бойна глава, колко високо над земята се взривява и местната среда.
Но дори най-малката ядрена бойна глава може да причини огромна загуба на животи и трайни последици.
Бомбата, която уби 146 хил. души в Хирошима, Япония, по време на Втората световна война, беше 15 килотона. А днешните ядрени бойни глави може да са над 1000 килотона.
В непосредствените зони на ударната вълна от ядрен взрив малцина се очаква да оцелеят.
След ослепителен блясък идва огромна експлозия, а ударната вълна може да унищожи сгради и структури на много километри разстояние.
Какво означава „ядрената спирачка“ и как функционира?
Аргументът за поддържането на голям брой ядрени оръжия е, че способността им да унищожават напълно врага ще предотврати опасността от нападение.
Най-известният термин за това е взаимното гарантирано унищожение.
Макар че има много ядрени опити и постоянен ръст на тяхната технологична сложност и разрушителна сила, ядрените оръжия не са използвани във въоръжени конфликти от 1945 г.
Руските политици също признават ядрените оръжия само като спирачка и изброяват четири случая за тяхното използване:
Нападение с балистични ракети срещу територията на Руската федерация или нейни съюзници
Употребата на ядрени оръжия и друг вид въоръжение за масово унищожение срещу Руската федерация или нейни съюзници
Агресия срещу Руската федерация с използването на конвенционални оръжия, когато самото съществуване на държавата е изложено на опасност
Доколко трябва да се тревожим?
Вероятността от ядрен конфликт може да е нараснала леко, но остава ниска.
Дори заплахата на Путин да е била предупреждение, а не сигнал за желание за използване на оръжията, винаги има риск от погрешни сметки, ако една страна интерпретира неправилно твърдения на друга или събитията излязат извън контрол.
Всичко за войната в Украйна четете тук.
