ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 51, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
Точно след две седмици Великото народно събрание ще се събере на своята първа сесия. В разгара на лятото, в сезона на отпуските, когато парламентите на много страни си дават заслужена почивка. Но какво да се прави, след толкова време дълбок сън ще трябва да поработим и във времето за отдих. Налага го не само законният срок за свикване на висшия законодателен орган (един месец след изборите). Едва ли някой ще отрече, всяко изчакване, всеки пропуснат ден увеличават пробойните по нашия и без това негоден вече за плаване кораб. Икономиката е на прага на хаоса, дефицитът е всеобщ след бурните политически страсти отново сме на път да се отдадем на апатията, леността.
Може би и затова очакваме с такова нетърпение и нескрита надежда работата на обновения ни парламент. Да, каквито и резерви да имаме по отношение на свободата на избора в първите свободни, демократични избори, не можем да не признаем: с малки изключения във Великото народно събрание влязоха нови имена, нови лица. Каквито и да са възраженията ни към някои народни представители като политици – от немалкото „заслужили” парламентаристи до неколцината популярни актьори и иначе уважавани лекари, – не можем да не се съгласим: сега нашият парламент е много по-компетентен, много повече му вярваме. Очевидно доскорошната характеристика – колкото послушни, толкова и некомпетентни – не се отнася за голяма част от сегашните ни народни избраници. Иска ми се да вярвам, че времето на унизителното послушание, на срамното мълчание в българския парламент наистина си отиде безвъзвратно. Искрено се надявам, че народните представители, независимо от предпочитанията си към един или друг цвят, няма да вдигат ръка механично, по силата на така познатата ни „вярност” към своята партия. Всички очакваме от тях да спорят и дискутират, да приемат и отхвърлят идеи и предложения, водени не от конюнктурни съображения, а подвластни единствено на своята съвест и морал.
И в двете големи политически сили – СДС и БСП – има доказали себе си демократи. Трудно ми е да приема например, че един Йордан Радичков или пък Светлин Русев ще гласуват безропотно за всяко предложение на своята партия. Или пък Георги Мишев и Марко Ганчев ще останат заслепени от любовта си към „синия” цвят, за да не видят, че и по неговото чисто знаме има петънца. Истинската демокрация се нуждае от такива хора. Другото е партизанлък, който ще ни отдалечи от демократичните промени.
Дай боже „партизаните” във Великото народно събрание да нямат решаващ глас!
Коментар преди предстоящата първа сесия на ВНС
