Човек може да раздели 14 неща на какви ли не групи, но как да му хрумне да ги дели на истински и клонирани? Особено ако става дума за партии.
В Русия в момента има 14 формации, които отиват на избори, а не ги определят по обичайния начин – като такива, които ще влязат в парламента и такива, които ще останат извън него. Разликата сякаш е между партии и „двойници на партии“. Или поне така пишат за тях онези медии, които са независими от Кремъл.
В контролираните медии нещата изглеждат другояче – като че ли протича някакъв нормален изборен процес, в който социолозите смятат проценти, а коментаторите правят политически прогнози.
Парламентарните избори в Русия са на 19 септември. Отново ще ги спечели партията на Путин. Има анализатори, които смятат, че в случая е важна не победата, а с колко процента тя ще бъде удържана.
Какво е политически двойник
Това е партия или човек, които нямат шанс да влязат в парламента, но се явяват на избори с идеи, символика и име, които приличат на това на други кандидати – такива, които може и да прескочат бариерата.
В Русия казват партия-спойлер, като се заимства едно от значенията на думата на английски.
Класическият пример са комунистите. „Истинската“ им партия се нарича Комунистическа партия на Руската федерация (КПРФ), знамето й е червено, на него има сърп и чук. От 1993 г. не е получавала по-малко от 12,5% на парламентарни избори. През 2011 г. взе цели 19,19%.
КПРФ е опонент на Путин, макар и да приветства анексирането на Крим. Партията е участвала в много общи инициативи с демократичните партии, но положителното й отношение към Ленин и Сталин спря възможното им обединение преди време.
Само че има и друга такава партия – Комунисти на Русия (КР). Знамето й също е червено, на него също има сърп и чук, идеите са същите, част от създателите й идват от КПРФ. Явявала се е веднъж на парламентарни избори – през 2016 г., когато получава 2,27%. Прагът за влизане в парламента е 5%.
Собствените й привърженици я напускат с твърдението, че партията е създадена по поръчка на Кремъл, за да отнеме от гласовете на КПРФ.
Самата КПРФ водеше съдебни дела срещу „партията двойник“, но ги загуби.
Пак двойник, но съвсем буквално, направо близнак
2021 година сложи началото на нов тип партийно „клониране“ – издигането на хора, чиито имена приличат на имената на друг кандидат – такъв, който има шансове да успее.
Ако продължим примера с комунистите, има райони, в които „истинските“ им кандидати се състезават сякаш със себе си – например, Виталий Петров е кандидат заедно с Василий Петров, а партията и на двамата е комунистическа.
Други примери включват Иван Улянченко срещу Иван Улянов и дори срещу Сергей Улянов (от Партията на пенсионерите, която също отнема гласове от КПРФ). Има Удалова срещу Удалцова, Тарашчански срещу Таранцов.
Най-известният пример обаче е този от Санкт Петербург, където има и избори за местния парламент. Там се явяват трима души на име Борис Вишневски, като и тримата имат еднакви бради и еднаква степен на оплешивяване. Истинският кандидат е от опозиционната партия „Яблоко“.
Същият случай беше забелязан и в Амурска област, където в една и съща секция са се кандидатирали три жени на име Наталия Юриевна Михайлова. Истинската е тази от Либерално-демократичната партия на Русия (ЛДПР) – националистическа формация, която обаче също понякога е опонент на Путин.
Има ли изобщо опозиция
Формално опозицията съществува, но всичките 14 партии, регистрирани за изборите, някога са подкрепяли или подкрепят в момента една или друга проява от управлението на Путин.
На хартия обаче опозицията е факт – има две зелени партии, три партии с думата „справедливост“ в името, регистрирана е смятаната за най-опозиционна формация „Яблоко“, има няколко комунистическо-националистически партии, които са „спойлери“ на други като тях.
Според социолозите в парламента ще влязат четири партии – „Единна Русия“ на Путин, КПРФ, ЛДПР и „Справедлива Русия – за истината“.
Навални и „умното гласуване“
Най-известният критик на Путин е Алексей Навални, който през август 2020 беше отровен с Новичок на руска територия, а после беше излекуван в Германия. Той се върна в страната и беше арестуван още на летището заради старо дело. В момента е в трудов лагер.
Демонстрациите в негова защита, които се проведоха през януари и февруари, бяха най-масовата опозиционна проява в Русия от години. Популярността на Навални нарасна не само след отравянето му, но и след разследването му за „двореца на Путин“ – огромна сграда на брега на Черно море, с многоетажни подземни бункери, театрални сцени и водоскоци.
След осъждането на Навални организациите му бяха обявени за екстремистки, колегите му – осъдени за нарушаване на противоепидемичните мерки или поставени под домашен арест за подобни или други провинения. Някои бяха принудени да напуснат страната.
Законодателството се втвърди дотам, че съществуват редица текстове, които забраняват одобрението на организации, провъзгласени за екстремистки. Това може да се отнася и до лайкове в социалните мрежи.
Въпреки затвора, арестите, съдебните дела и прогонването от страната, групата на Навални продължи да лансира идеи за така нареченото „умно гласуване“. То се изразява в апела да се гласува за който да било кандидат, който има шанс да „бие“ „Единна Русия“ в съответната секция. Включително за КПРФ, ЛДПР или за независим кандидати.
Практически това се осъществява чрез сайт, в който се изброяват имена на такива кандидати, секция по секция. Но преди дни властите ограничиха достъпа до сайта, като го извадиха от популярните руски търсачки.
