ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 66, 1990 г.
„КОРАБЪТ” ЗАСЯДА В ПЛИТЧИНИТЕ
Идилията на една фирма, допринесла много за Стара Загора и страната, рухва. Кормилото, държано дълги години в жилавите ръце на капитана, вече се изплъзва. Брегът, съграден от преизпълнени планове, бляскави цифри, непоклатим между-народен авторитет, изчезва в бездните.
За работниците и специалистите от Завода за информационни носители при фирма „Дискови запаметяващи устройства” остана само голямото разочарование, страхът за утрешния ден и една мъждукаща надежда, че нещо още може да са направи, ако се реагира адекватно на настъпилите политически и икономически промени, ако бъде извършен демократичен избор на управителен съвет с широко представителство.
Гласът на надеждата обаче се оказва глас пустинен.
В началото на април на събрание на трудовия колектив е избран инициативен комитет, който представя техните искания към ръководството на ДЗУ. Следват многобройни обръщения към управителния съвет на ДЗУ. Министерството на икономиката и планирането, Министерството на финансите и др., но отговор не идва. Само отделни членове от ръководството на фирмата се срещат с инициативния комитет, но не за конструктивен разговор – по мнение на самия инициативен комитет, – а за сплашване с дисциплинарно уволнение. По-нататък сценарият е известен на старозагорската общественост – от обявената в началото на юли безсрочна символична стачка в знак на протест срещу необоснованото протакане на колективния трудов спор с ръководството до ефективната стачка от 1 август. За тринадесет дни броят на стачкуващите нараства от 169 на 506, а броят на останалите на работните си места намалява от 619 на 274.
Тринадесет дни след обявяването на ефективната стачка, по взаимна инициатива се провежда среща-разговор на ръководството на ДЗУ със стачниците. След близо петчасови дебати двама от заместник-генералните директори депозират оставките си.
Ключовата оставка обаче остава недепозирана. Обвиненията на стачния комитет, адресирани до генералния директор Атанас Атанасов за: едноличен авторитарен стил на работа в кадровата политика, станала причина за текучеството на специалисти; за подценяване значението и изкуствено забавяне на приоритетни и стратегически направления и несъздаване на гъвкава организация за излизане на западния пазар и запазване на извоюваните позиции на източния, което води до съкращаване на работна ръка; за провежданата солидна политика – останаха висящи (за част от обвиненията думата ще има финансовата ревизия).
Стачниците не останаха удовлетворени и от отговорите на въпросите си за настоящото икономическо състояние на фирмата, за валутните инвестиции на запад и тяхната ефективност, за неизползваемите машини, наречени от стачниците „купища старо желязо”, но закупени с конвертируема валута.
Като обективна причина, довела до кризисното състояние на ДЗУ, генералният директор изтъкна кризата в източния пазар, на който досега се е реализирала 99 на сто от продукцията на фирмата, и увери присъствуващите, че ръководството търси начини за набавяне на западни инвестиции.
Пред декора на тези обективни причини стачниците изкараха и много субективни, като лошата организация на управлението, на производството и стопанисването, които бавно, но сигурно са разяждали в продължение на години кила на величествения тоталитарен кораб.
Срещата приключи с настояване на генералния директор за прекратяване на стачката, с уверение, че в едноседмичен срок ще се разгледат всички искания, включително и оставката на ръководството, и със съответно неподчинение от страна на стачкуващите.
„Ние сме далеч от мисълта – се казва в молбата на стачния комитет, изпратена до председателя (президента) на републиката, – че чрез стачки и различни форми на гражданско неподчинение ще помогнем на фирмата, но повярвайте ни, друга законна форма, с която да започнат реални промени няма.”
Стачката продължава, а корабът, завещан от тоталитаризма, въпреки многобройните си пукнатини и обществено недоволство, пътува, воден от спомени за стари производствени резултати и попътни западни ветрове. Дали след основна реконструкция ще се отправи към нови брегове, или ще потъне в бездната на кризата, ще се реши в бъдещето. За настоящето е само историята на една стачка.
Йовка АТАНАСОВА
* * *
Докато броят на вестника беше под печат, в редакцията се получи призив от стачкуващите работници и специалисти от Завода за информационни носители, в който се обявява откриването на стачен фонд на ЗИН със сметка в ДСК 188-5-000 -567 Стара Загора в помощ на стачкуващите.
Получи се и декларация на КТ „Подкрепа”, в която се осъждат решенията на ФСС (КНСБ) на фирма „ДЗУ” за неколегиалните им решения по въпросите за нормата на представителството за избор на пълномощници и др., и се призовават всички секции на КТ „Подкрепа” към фирма ДЗУ в страната да обявят стачна готовност за всеобща ефективна стачка в подкрепа на стачкуващите от ЗИН.
„Корабът“ засяда в плитчините
