Краят на май 2011 г. Мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) току-що е избрало за председател на Софийския градски съд Владимира Янева. Тя е близка семейна приятелка на Цветан Цветанов, силов вицепремиер и вътрешен министър в първото правителство на Бойко Борисов (2009-2013).
Няколко дни по-късно в знак на протест срещу кадровата политика на колегите си в съвета оставки подават Галина Захарова и Капка Костова. И двете са представителки на съдийската квота във ВСС.
Решението им е символно и ще остане в историята като един от значимите епизоди от противопоставянето между тогавашните управляващи и съдиите, отстояващи своята независимост.
Десетилетие по-късно партия ГЕРБ вече не управлява, след като е загубила два последователни парламентарни вота, а на власт е широка коалиция, която си поставя като основен приоритет нова съдебна реформа. Включително чрез преструктуриране на ВСС, чиято кадрова политика продължава да провокира масови критики, особено след избора на Иван Гешев за главен прокурор.
Галина Захарова пък все така се радва на уважение сред колегите си и от години е зам.-председател на ВКС и ръководител на Наказателната колегия на съда.
Безпрецедентна подкрепа
Месеци преди края на седемгодишния мандат на настоящия председател Лозан Панов, трите колегии на съда номинираха за негов наследник именно Захарова. Такова единодушие досега не е имало. От 84 върховни съдии, присъствали на заседанието на Пленума на ВКС, „за“ кандидатурата ѝ гласуваха 83-ма. Самата тя не участва в гласуването.
[Захарова] отговаря на законовите изисквания и притежава необходимите професионални и лични качества.
Последва и единодушно решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което беше прието предложението на съдиите Захарова официално да бъде номинирана за председател на ВКС. Всички 14-има членове на съвета, присъствали на заседанието, гласуваха „за“, приемайки, че тя „отговаря на законовите изисквания и притежава необходимите професионални и лични качества за заемане на длъжността председател на ВКС“.
Кандидатурата на Захарова може да се тълкува като неоспорима и заради това, че никой от останалите членове на ВСС не пожела да лансира конкуретна номинация за поста. Това отказа да направи и тогавашният служебен правосъден министър Янаки Стоилов, който подкрепи вече издигнатата кандидатка.
Преди ден Пленумът на ВКС проведе изслушване на Захарова, което е задължително според Закона за съдебната власт, макар че в случая то очевидно беше формално.
Опасения от „договорки“
Предвид факта, че върховните съдии декларираха единодушната си подкрепа за нея още през октомври, дискусията се съсредоточи върху нещо друго. Съдии изразиха опасения, че мнозинството във ВСС все пак може да откаже да подкрепи номинацията на Захарова, колкото и да е безспорна.
Повод за тези притеснения стана изказване на представляващия съвета Боян Магдалинчев, който на 4 януари каза пред Нова телевизия, че макар кандидат-председателят на ВКС да е само един, „не е задължително обаче да бъде одобрен този един кандидат“.
„Важно е да бъдат оценени неговите професионални качества. Ако един административен ръководител не може да взема решения във важните моменти, не виждам смисъл от такъв ръководител. Той трябва да умее да отстоява независимостта на съдебната власт и на съда“, добави Магдалинчев.
Някакви подмолни движения, някакви подмолни договорки, (…) които най-вероятно ще рефлектират при гласуването.
„Опасенията ни не са от открити атаки срещу кандидата, който сме номинирали, и на които атаки така или иначе би могло да се отговори, а от това, което всички усещаме – някакви подмолни движения, някакви подмолни договорки, които вървят по повърхността, които не се обозначават, които не се озвучават, но които най-вероятно ще рефлектират при гласуването“, каза по този повод Дария Проданова, зам.-председател на ВКС и ръководител на Търговската колегия на съда, цитирана в протокола от изслушването на Захарова.
Затова Пленумът на съда единодушно прие в понеделник становище, в което „изразява категорична подкрепа за Галина Захарова – кандидат за председател на Върховния касационен съд, която притежава необходимите качества да отстоява независимостта на съда и на съдебната власт“.
По този начин колегите ѝ предварително демонстрираха, че ако в петък тя не събере необходимите ѝ поне 17 гласа във ВСС, това няма да е защото не притежава необходимите качества за поста.
Съдийско самоуправление
На хартия съдиите в България могат да предлагат свои колеги за председатели на съдилищата, в които правораздават. Идеята на т.нар. съдийско самоуправление е, че те най-добре могат да преценят компетентността и моралните качества на най-достойния кандидат. На практика обаче Висшият съдебен съвет няма навик да се съобразява с волята на съдиите и нееднократно я е пренебрегвал, когато става въпрос за ключови избори като настоящия.
Освен от колегите ѝ във Върховния касационен съд, кандидатурата на Захарова вече беше подкрепена категорично от Съюза на съдиите в България и от Висшия адвокатски съвет. На този фон никой от членовете на ВСС досега не е изказал някакви публични резерви към нея.
Самоуправление означава ние да имаме ясна обща визия за това как да работим, да съществуваме и да комуникираме помежду си и с органи извън нашата общност.
Самата Захарова е привърженик на принципа за съдийско самоуправление. По думите ѝ по време на изслушването пред Пленума на ВКС в понеделник „самоуправление означава ние да имаме ясна обща визия за това как да работим, да съществуваме и да комуникираме помежду си и с органи извън нашата общност“.
„Това не е лесна задача, но аз смятам, че бихме могли да го постигнем, защото в този съд минава огромна част от нашия живот, и той трябва да бъде ползотворен. Аз се пазя от някакви „обещания“, тъй като е лесно да се обещае, че в рамките на няколко години ВКС ще се превърне в райски кът. Това просто не е вярно и на всички ни предстои, независимо от това кой ще бъде председател на съда, един тежък общ път, който сме длъжни да изминем, за да можем да постигнем собственото си уважение и това на останалите“, казва Захарова пред колегите си, цитирана в протокола от заседанието.
„Правилното функциониране на системата“
Фактът, че тя добре разбира значимостта на поста, за който се бори, личи от публичните ѝ изказвания още през 2011 г. След като публично мотивира решението си да напусне ВСС, тя коментира пред „Капитал“, че „изборите за административни ръководители са от изключително значение за правилното функциониране на системата“.
Всеки неудачен избор на ръководител предпоставя клонирането му надолу по йерархията.
„Системата има свойството да се самовъзпроизвежда. Добрият ръководител – квалифициран, почтен, отговорен, независим и справедлив – пренася и утвърждава в колектива същите качества. Недостатъците на ръководителя обаче също се мултиплицират. Всеки неудачен избор на ръководител предпоставя клонирането му надолу по йерархията. Никой не избира собственото си отрицание. Тогава борбата за върховенство на закона, за качествено правораздаване, за независимост и справедливост се затруднява неимоверно. Срещу прогресивните идеи за реформа на системата се изправят групи от клонинги. Затова считам, че процесът на реформиране на съдебната система трябва да започне отгоре надолу – от върховния кадрови орган на съдебната власт“, заявява Галина Захарова в свое интервю за изданието, публикувано на 10 юни 2011 г.
Тя има над 33-годишен юридически стаж. Започва като стажант-съдия в Софийския градски съд (СГС) през 1988 г., след което е назначена като младши съдия. През 1991 г. започва работа в Софийския районен съд, а година по-късно става негов зам.-председател. Между 1993 и 1999 г. работи като съдия в СГС, където също става зам.-председател.
През следващите 8 години правораздава като съдия в Софийския апелативен съд (САС), чийто зам.-председател е между 2004 и 2007 г. След това е избрана за член на ВСС от съдийската квота. На 9 юни 2011 г. подава оставка като съдебен кадрови и се връща на работа в САС.
На 1 септември 2013 г. Захарова е назначена във Върховния касационен съд. Четири години по-късно тя става председател на II-ро Наказателно отделение, а от 13 ноември 2018 г. е зам.-председател и ръководител на Наказателната колегия на ВКС.
