На 15 август талибаните не просто влязоха в Кабул, а сложиха край на една последна илюзия: че изобщо има шанс някой друг да управлява Афганистан след напускането на западните военни. На тази дата си отидоха и надеждите, че правителствените сили, обучавани и екипирани със стотици милиарди от САЩ, ще се противопоставят на узурпаторите.
Но историята дори и с това не приключи. Въпреки споразуменията, гаранциите, обещанията, само за месец животът в страната претърпя сериозна промяна, а повечето анализатори определиха ситуацията като голяма крачка назад.
Жените, които постепенно се връщат в 90-те
Ако има група, чийто живот моментално се обърна наопаки, това определено са афганистанските жени. Въпреки обещанията на талибаните, че жените ще имат права, в страната моментално се върнаха ограниченията, познати от 90-те. Тогава талибаните бяха забранили на жените да работят, да излизат навън без мъж от семейството, който да ги придружава, да учат в гимназии и университети, да показват лицата си.
Само седмица след превземането на Кабул говорител на талибаните излезе с призив към жените да си останат по домовете, тъй като част от бойците „не са обучени достатъчно добре“ и „могат да ги наранят“. Заедно с това бяха дадени и гаранции, че заплатите на работещите жени ще бъдат изцяло изплатени, въпреки че не бяха посочени детайли как и кой точно ще го направи.
Малко по-рано член от комитета по културните въпроси на талибаните беше заявил, че талибаните „нямат проблем с работещите жени“, стига да носят хиджаб и също подчерта, че мярката е само временна, докато не бъде наложена по-голяма сигурност.
Мотивът за сигурността беше използван и в края на 90-те, когато очакваната сигурност така и не настъпи, а временните мерки останаха за постоянно.
Сега жените, чието присъствие беше по-публично – например това на телевизионните водещи – просто изчезнаха от ефира. По-късно стана ясно, че почти всички са били изгонени, а на местата им са застанали представители на талибаните.
Кабул още не беше превзет, когато по улиците му все по-често започнаха да се продават бурки. Според редица медийни репортажи тази синя дреха, покриваща цялото тяло и лице на жените, по-рано почти не се е намирала из главния град на страната.
Самите жени изглежда не са готови примирено да се върнат към ролята си от преди 20 години, защото организираха редица протести, в които поискаха равни права с мъжете. Протестите обаче бяха посрещнати със сълзотворен газ и предупредителни изстрели от талибаните. Имаше и ранени жени. По-късно самите протести също бяха „временно“ забранени.
Как афганистанските жени изчезват под бурките
Заедно с това се появиха и информации за убивани жени, които са били част от старата администрация. Тази новина дойде въпреки обещаната от талибаните амнистия.
Достъпът до образование също се промени. Преди изтеглянето на западните сили, благодарение на усилията на множество организации в страната беше достигнат ръст от 9.2 млн. ученици, 39% от които момичета. Това са 5 пъти повече ученици в сравнение с 2001 г., когато много малко момичетата посещаваха училище.
Самите учебни заведения бяха с напълно свободен достъп. За краткото си време на власт талибаните вече успяха да издадат декрет, с който женското присъствие в университетите остава позволено, но ще бъде „невидимо“.
Сега вече преподавателки и студентки ще са задължени да носят дрехи, които почти изцяло ги покриват. Част от списъка с предметите, които ще бъдат преподавани на жени, ще бъдат преразгледани.
На жените беше забранено и да практикуват редица спортове, а според един от новите министри на талибаните те „нямат и нужда от това“.
Въпреки обещанията за включване на жените в управлението, талибаните обявиха и кабинет, изцяло съставен от мъже. Един от най-стряскащите факти за всички жени е завръщането на Министерството на добродетелта и противодействието на греха. В същото време Министерството на въпросите на жените беше закрито.
Насилието и атаката срещу малцинствата
Още в първите дни след превземането на Кабул, където бяха съсредоточени по-голямата част от свободните медии, стана ясно, че е било измамно и друго обещание: че няма да бъде използвано насилие.
Докато хиляди се опитваха да се доберат до летището, за да напуснат страната, стана ясно, че талибаните са организирали „лов на хора“. Основната му цел се оказаха бившите служители и сътрудници на НАТО, както и членове на предишното правителство на Афганистан.
Сила беше използвана и срещу хората, които се опитваха да се доберат до летището, макар че талибаните отрекоха това да е вярно.
В седмиците преди превземането на Кабул дойде и най-мрачният предвестник на времето на талибаните. Тогава излезе доклад на „Амнести интернешънъл“, в който се съобщава за измъчването и избиването на представители на хазарейското малцинство, съставено от шиити.
Хазарейците са третото най-голямо етническо малцинство в Афганистан. Според доклада талибаните са разстрелвали, душили и измъчвали до смърт мъже хазарейци.
След превземането на Кабул на 15 август най-важната цел на талибаните стана долината Панджшир. На това място бяха събрани последните активни противници на тяхната власт.
В крайна сметка талибаните проникнаха в този трудно достъпен район и обещаха, че няма да посягат на цивилните. Според разследване на Би Би Си обаче най-малко двадесет души вече са били избити, като някои от тях са били и измъчвани.
Едва ли някои се изненадва, че във временното правителство на талибаните почти няма хора от малцинствата на таджиките, узбеките и други. До момента талибаните не се радват и на пълна подкрепа от всички пущуни, които са малко над 40% от населението в страната.
Промяната в ежедневието
Освен правата изчезна и друго: музиката. Тя вече не звучи от радиата, нито от телевизионните канали, нито от улиците.
Още с влизането на талибаните в Кабул беше съобщено за спирането на всички сватби в ресторанти и заведения. Бяха затворени магазините, в които се продават музикални инструменти, а витрините, показващи женски образи, бяха бързо замазани.
Те не харесват ничия диктатура. Кои са хората, които се борят с талибаните
Според ООН Афганистан се изправя и пред сериозна хуманитарна криза. Доставките на храна, лекарства и други стоки са намалели значително, а в някои отдалечени региони те са тотално прекъснати.
Затвориха много банки, цените на стоките от първа необходимост започнаха да растат. Парадоксално, както се случи и в други богати на петрол страни в региона, кризата с идването на талибаните доведе до затруднен достъп до гориво за крайните потребители.
Причина за тези проблеми е и прекъсването на помощите от страна на САЩ и Международния валутен фонд (МВФ). 80% от бюджета на страната за последните 20 години се формира именно от международните помощи, което не променяше огромните нива на бедност в страната.
„Хората нито имат пари в брой, нито могат да вземат назаем, защото никой няма“, казва местен журналист пред Ню Йорк Таймс.
От ежедневието изчезна и един важен символ, който стана популярен в последните 20 години – флагът на Афганистан. С връщането на талибаните той беше свален от всички публични места, а продавачите по сергиите бързо го замениха с бялото знаме на талибаните.
Краят на свободните медии
Една от големите борби на Запада в Афганистан беше за връщането на медиите и медийната свобода. По време на режима на талибаните в края на 90-те в страната съществува национално радио, което освен пропаганда на управляващите излъчва само четене на религиозни текстове. Тогава съществуват и няколко държавни издания със същото съдържание.
Западното присъствие в страната промени това. През юли 2021 бившият министър на информацията и културата Касим Уафайезада съобщи, че в страната са активни 248 телевизионни канала, 438 радиостанции, 1669 печатни медии и 119 други новинарски издания.
С идването си на власт талибаните бяха обещали, че медиите ще могат да продължават да работят, стига да „уважават ислямските ценности“.
През септември обаче повече от половината от тях са спрели дейността си. С настъплението на талибаните и след влизането в Кабул редица частни медии бързо промениха програмите си и започнаха да излъчват единствено пропагандни материали в полза на новата власт.
Както вече стана ясно, жените масово бяха свалени от ефир, а в провинциите се появиха информации за масови уволнения. Всички женски гласове по радиата бяха забранени.
Както издирват сътрудници на НАТО, талибаните започнаха от врата на врата да търсят и журналисти, познати с критиките си към тях. Това принуди много от репортерите да напуснат страната заедно със семействата си.
През миналата седмица се появиха репортажи и снимки със задържани и бити журналисти, които са отразявали протестите срещу управлението на талибаните в Кабул. Няколко неправителствени организации съобщиха за 14 задържани журналисти, срещу шестима от които е било упражнено насилие.
В Афганистан останаха много малко представители на западни медии. Те съобщават за нарастващата цензура, която най-често се изразява в сваляне на репортажи, критични към талибаните. Местните журналисти съобщиха и за участие на представителите на новата власт в редакционната политика на големите медии.
В крайна сметка множеството обещания за по-нормален подход и зачитане на човешките права от страна на талибаните засега се оказват само добри пожелания или чисти лъжи.
