Председателят на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова обяви публично възнаграждението си – 13 146 лв. на месец.
[ad id=“225664″]
Прости сметки показват, че топ надзорничката се разписва за над 10 средни работни заплати на месец. (Това сочи националната статистика, чиито данни показват, че за декември средна заплата по трудов договор е 1123 лева.)
Заместник-председателите на надзора взимат по 12 003 лв., а единственият член на комисията получава 11 432 лева.
Според промени в закона за КФН от края на 2017 г. заплатите на петимата комисари трябва да бъдат не по-ниски от средните за мениджърите в частния сектор в застраховането, пенсионното дело и инвестиционните компании, но и не по-високи от заплатите на ръководството на БНБ.
До края на миналата година по закон Карина Караиванова получаваше 90% от възнаграждението на председателя на парламента, което беше към 5000 лева. Така че сегашният скок е огромен.
Към основната заплата членовете на КФН и занапред ще имат право и на бонуси, които ще се изчисляват по приети от самите тях правила.
[ad id=“236993″]
От КФН обявиха още, че според новите правила средното възнаграждение на директорите на дирекции в специализираната администрация ще възлезе на 5133 лева. Актюерите, на които ще се разчита да вдигнат ефективността на застрахователния надзор, ще получават средно по 4500 лева. Средното основно възнаграждение на главните експерти е определено на 2893 лв., на старши експерти – 1989 лв., а на младши експерти – 1472 лева.
С новите заплати КФН става една от най-добре платените публични институции. Възнагражденията там значително надвишават тези в голяма част от изпълнителната власт, включително и заплатите на министрите, което за пореден път поставя въпроса за справедливостта на възнагражденията в публичния сектор.
Освен Карина Караиванова, която е бивш заместник-министър на финансите, в институцията работят още Ралица Агайн, която е заместник-председател, отговарящ за застраховането, бившата депутатка от ГЕРБ Диана Йорданова – пенсионен надзор, бившият шеф на Националната агенция за приходите Бойко Атанасов, отговарящ за надзора на инвестиционната дейност, а също и членът на комисията Владимир Савов с ресор „Защита на потребителите“.
[ad id=“236999″]
След като пое поста в средата на 2016 г., Караиванова реши да реформира бюджетирането на институцията, така че тя да се издържа единствено от такси на бизнеса и да не получава субсидия от държавния бюджет.
В края на 2016 г. нейният план се натъкна на пречки в парламента, но тя успя да прокара идеята си в края на миналата година, когато влязоха в сила промените в закона за КФН. 2018 г. е първата година, в която институцията ще се издържа само от такси, като бюджетът й е почти двойно по-висок от миналогодишния – близо 19 млн. лв. спрямо около 11 млн. лв. за 2017 година.
Към момента институцията вече е събрала 11.5 млн. лв., като до края на годината предстоят още две вноски от страна на бизнеса. Благодарение на по-високия бюджет КФН всеки момент се очаква да започне да обявява обществени поръчки за нови компютри и техника, за изграждане на интегрирана ИТ система за застрахователния, пенсионния и инвестиционния сектор, а също и да попълва свободните си работни места.
[ad id=“237001″]
Стъписващо беше, че институцията, която отговаря за застрахователния и пенсионния надзор, досега не успяваше да наеме и задържи актюери. Тя има недостиг и на ИТ специалисти и анализатори.
В същото време Караиванова като същински колекционер на стари коли си купува – доколкото се разбра – конфискувани от митниците десетгодишно „Порше кайен“ – за зимата, и „Мерцедес CLS“ („смачкана“ по спортному кола) – за лятото, че и „Хюндай“ – нов, който да кара през уикендите.
Знаете ли колко трошеше до януари КФН? Десет милиона лева. Половината – за заплати, една четвърт – за вноски към европейските надзори, в които членува, и още толкова за издръжка, в смисъл – плащане на сметки. Сега делът за заплати сигурно ще се вдигне рязко.
За целта таксите трябваше да скочат двойно, че и тройно. Което най-тежко сега се понася от пенсионните дружества, които ще трябва да осигурят 2/3 от парите. До януари от всяко пенсионно дружество се събират по 15 000 лв. на година плюс по 7500 лв. за всеки управляван фонд.
[ad id=“238430″]
Според проекта обаче годишната такса „надзор“ за по-големите дружества може да достигне и да надмине 2 млн. лева. Твърдата ставка е 100 000 лв., към нея се добавят 50 000 лв. за всеки отделен фонд, който пенсионната компания управлява, а отделно КФН иска да прибира и „плаващ процент“ от събраните пенсионни вноски.
Около 1/3 от приходите поемат застрахователите.
Задаващото се непосилно бреме засяга огромен брой играчи от финансовия сектор – 335 дружества, чиито акции се търгуват на борсата, девет пенсионни компании, над 400 застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, 69 инвестиционни посредници, над 100 колективни инвестиционни фонда, 60 дружества със специална инвестиционна цел и др.
„Важно е да се каже, че огромните пари, които ще се изтръгват от пенсионните и застрахователните компании и инвестиционните посредници, ще отиват за по-високи заплати, за по-модерни коли, офиси и компютри на надзорниците“, писахме преди време.
Оказахме се прави…, пише „БАНКЕРЪ„.
