Европейският съюз обеща на Украйна 1 млн. модерни артилерийски снаряда преди повече от година. Но досега са доставени едва около половината.
Страните членки планираха да укрепят и увеличат драстично военното си производство, за да изпълнят обещанието си към Киев и да обезпечат собствената си отбрана. Не се справят и с това, разкрива ново разследване на проекта “Схеми” на украинската служба на Свободна Европа (RFE/RL) и консорциум от западни медии.
Резултатът е, че Киев получава уверения, но не и достатъчно от нужните оръжия, за да се бори ефективно срещу окупатора Русия.
Кремъл изглежда няма този проблем – макар въоръжена предимно с техника от съветската епоха и подложена на санкции, Москва успява да настрои икономиката си във военен режим. Малкото ѝ световни партньори – като Северна Корея и Иран, също не са спирали да произвеждат конвенционални оръжия за „старомодна“ война, за разлика от Запада, който инвестира иновации, но не и в капацитет за обикновени ракети и артилерийски снаряди.
Как стана така, че ЕС отчита по-голям напредък, отколкото наистина е постигнала? И какво всъщност е постигнала?
Крачка назад – как се стигна дотук
През март 2023 г. – малко след като се навърши година от началото на войната, която режимът в Кремъл започна срещу Украйна, ЕС обяви нова инициатива – да осигури на Киев 1 млн. артилерийски снаряда – най-вече 155-милиметрови, с каквито работи военната техника, която изпраща на нападнатата страна, в рамките на следващите 12 месеца.
За целта страните членки отделят 2 млрд. евро бюджет и чертаят стратегия – държавите, които произвеждат тези муниции, да засилят бързо производството, а онези, които имат капацитет на военнопромишления си комплекс, но нямат ноухау за въпросните боеприпаси – да го получат.
В предходната година Западът в лицето на САЩ, НАТО и ЕС, в този случай и с участието на България, която е оръжеен производител, успяват да снабдят Украйна с муниции за съветската техника, в която държавата разполага. Но и тези резерви бързо се изчерпват.
Според различни оценки украинската армия изстрелва между 6000 и 7000 артилерийски снаряда на ден, което е около една трета от тези, които Русия изпраща срещу Украйна. През 2024 г. фронтовата линия вече е цели 1500 км – най-голямата от Втората световна война насам.
Европейското оръжейно производство обаче е в застой след края на Студената война и съживяването му не е въпрос на натискане на копче.
В продължение на 30 години никой не инвестираше в това
„В продължение на 30 години никой не инвестираше в това, а сега всички се втурнаха към този ограничен резерв от хора, производствени мощности и компоненти“, казва Микола Белесков, научен сътрудник в Националния институт за стратегически изследвания в Киев и старши анализатор в областта на отбраната в благотворителната фондация Come Back Alive.
По думите му е ясно, че увеличаването на производството в ЕС ще отнеме време. „Пазарът реагира, но не толкова бързо, колкото ни се иска.“
ЕС предприема действия в подкрепа на индустрията, но според наблюдатели усилията са недостатъчни.
„ЕС и правителствата са малко бавни“, казва бившият служител на НАТО Камил Гранд, който години наред работи в сферата на инвестициите в отбрана. Според него целите не се постигат, защото се подценят.
„Огнено приятелство“. Как Ким Чен-ун посрещна Путин в Северна Корея
При първото си посещение в Пхенян от 24 години руският президент Владимир Путин беше посрещнат с веещи се руски знамена и неговия лик. Той иска да засили сътрудничеството със севернокорейския лидер Ким Чен-ун и да осигури повече оръжия за Русия, която воюва с Украйна.
„Много лоша идея“
В продължение на месеци журналисти от проекта „Схеми“ на украинската служба на Свободна Европа и техни колеги от европейски медии провеждат интервютата с производители на боеприпаси, купувачи, държавни служители, политически съветници и експерти по отбрана в държавите членки на ЕС и Украйна. Резултатът е, че констатират как Съюзът е предоставил на нападнатата страна едва около половината от обещаните 155-милиметрови снаряди.
Доставките освен това закъсняват.
През март Европейската комисия (ЕК) заяви, че Европа вече има капацитет да произвежда 1 милион такива снаряда годишно.
Три месеца по-късно, през юни, Тиери Бретон, европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар, заяви, че до края на тази година производителите от ЕС ще достигнат годишен капацитет от 1,7 милиона 155-мм снаряда и че този капацитет ще продължи да расте.
Според високопоставен източник от европейската оръжейна промишленост обаче настоящият капацитет е около една трета от този.
„Много лоша идея е да се убеждаваме, че разполагаме с три пъти по-голям от действителния производствен капацитет, и да вземаме решения въз основа на това“, каза източникът, който предпочита да остане неназован заради деликатността на темата.
Това свидетелство съвпада с казаното от двама други осведомени източници от военната индустрия. Високопоставени служители в страна от ЕС и в Украйна – оцениха годишния капацитет на европейското производство на снарядите на над половин милион годишно.
Те не отричат, че има напредък в осигуряване на по-голям производствен капацитет. Той просто не е достатъчно голям.
Производственият капацитет на ЕС е за около 600 000 снаряда годишно.
Разминаването между реалността и декларациите се потвърждава и от документи. Според доклад на Министерството на отбраната на Естония от декември 2023 г. производственият капацитет на ЕС е за около 600 000 снаряда годишно.
Това съвпада с оценката на германския оръжеен производител Rheinmetall от януари 2024 г. – вътрешен документ, с който „Схеми“ и консорциумът от журналисти разполага. В него пише, че всички западноевропейски оръжейни производители, взети заедно, ще могат да произвеждат около 550 000 снаряда от началото на тази година.
В отговор на въпросите на журналистическия консорциум ЕК заяви, че основава оценката си за европейския капацитет за производство на боеприпаси на „факти“ и доклади от националните правителства, както и че „взема предвид текущите инвестиции“ в увеличаването на мащаба на индустрията.
Защо има забавяне
Според оръжейни компании, с които авторите на разследването разговарят, една от причините ЕС да не се справя със зададените от самия него срокове, е глобалният недостиг на барут и експлозиви, както и достатъчно средства за захранване на индустрията. Правителствата отказват да подписват дългосрочни договори.
Като друга причина се посочва „мудността на ЕС“ и неадекватните оценки за производствения капацитет.
Самата Украйна планира да започне масово производство на 155-мм снаряди през втората половина на 2024 г.
Въпреки това министърът на стратегическите индустрии Олександър Камишин заяви, че усилията на Украйна винаги ще бъдат недостатъчни: „Никога няма да успеем да произведем толкова боеприпаси, колкото са необходими в момента“, каза той пред „Схеми“.
Според министъра на отбраната Рустем Умеров към момента страната му се нуждае от 200 000 снаряда месечно. А това е повече, отколкото ЕС и САЩ заедно могат да осигурят.
Промяната на играта
Артилерията по стандартите на НАТО е променила правилата на играта на фронтовата линия, казва бившият министър на отбраната на Украйна Олексий Резников.
Страната, която наследи съветската артилерия, получи първите значителни партиди 155-мм артилерийски оръдия и снаряди през пролетта на 2022 г., малко след началото на войната.
Превъоръжаването обаче не се случва светкавично.
Докато руските сили се струпваха на границата преди инвазията, Киев и неговите партньори търсеха боеприпаси от съветски калибър за отбраната на страната. Украйна разполагаше с около 1000 артилерийски единици – калибър 122 и 152 мм, и само с една 155-мм гаубица по стандартите на НАТО – „Богдана“, произведена в самата Украйна – но тестово.
Доставките на оръжие, съвместимо със съветската техника, са помогнали изключително много на Украйна. Но бързо са се изчерпили – и този капацитет за производство в страните от ЕС – наличен още само в страните от бившия Източен блок – не може да отговори на търсенето. Според Резников в първите дни на войната Украйна е използвала 20 000 снаряда от всички налични калибри – една трета от това, което е изстреляла Русия. Става въпрос за 12 пъти повече снаряди от съветски калибър, отколкото ЕС може да произведе за ден.
През пролетта на 2022 г. Украйна убеждава Великобритания и САЩ да ѝ предоставят артилерия и снаряди от 155-и калибър. Други последваха примера.
Сега Украйна разполага с поне 12 вида 155 мм артилерия от цял свят, в допълнение към „Богдана“, установява разследването на „Схеми“. Общият брой на модерните артилерийски установки, които Киев има, е нараснал от една в началото на инвазията до 500-600 в момента, казва Белезков.
Тези оръжия са по-точни, технологично напреднали и с по-голям обсег на действие от 152-мм съветски еквивалент.
Войници на фронта в Харковска област казват, че откакто са преминали от съветска артилерия към оръдия на НАТО, не са изпитвали толкова драстичен недостиг на боеприпаси.
„В началото на пълномащабната война, когато работехме с артилерия с калибър 152 мм, трябваше да пестим снаряди, защото невинаги можехме да ги получим навреме, а и невинаги бяха налични“, казва Артур, артилерист от 40-а отделна артилерийска бригада на Украйна.
С новото оръжие, което е по-точно, ситуацията е по-добра.
„Покажете ни парите“… Или как се увеличава капацитетът
Снарядите по стандартите на НАТО обаче не са панацея, а украинските сили са склонни да изпитват недостиг, тъй като използват боеприпасите по-бързо, отколкото ЕС може да попълни запасите.
Наличният производствен капацитет в западния свят не е предназначен за тези количества
„Опитът от войната в Украйна показва огромното търсене на артилерийски боеприпаси. Наличният производствен капацитет в западния свят не е предназначен за тези количества“, заявиха от Rheinmetall, един от най-големите европейски производители на оръжие, в изявление през юни.
Документите и изявленията на източниците на „Схеми“ показват, че за да се изпълни европейската оценка за производствен капацитет от 1,7 млн. снаряда годишно, европейската оръжейна промишленост трябва да го увеличи два до три пъти през тази 2024 г.
„Основните договори се сключват на правителствено ниво и ако няма такива, производителят няма да инвестира в допълнителни производствени мощности или да наема хора“, каза Белезков пред „Схеми“.
„В Европа това е една интересна игра – частните производители казват: „Покажете ни парите“…. А правителствата казват: „Покажете ни способността да произвеждаме“, допълни експертът и определи това като „порочен кръг“.
Макар че едни от най-големите оръжейни производители в ЕС – като NAMMO, Rheinmetall и MSM – твърдят, че са увеличили производството на боеприпаси, често пъти става дума само за гилзи или снаряди. Пълните артилерийски снаряди се състоят и от експлозиви, модулни заряди, а ограниченият достъп до тези компоненти възпрепятства увеличаването на производството.
Френският производител на взривни вещества Eurenco – европейският лидер в тази област – заяви пред The Investigative Desk, че през 2024 г. може да достави модулни заряди за до половин милион артилерийски снаряда. Модулният заряд е взривно вещество, което задвижва снаряда от цевта.
Прахът и тротилът, необходими за производството на боеприпаси, също са в недостиг в Европа, тъй като съществуват малко производители.
Невъзможно е да се удвои капацитетът на производството на взривни вещества в рамките на дни, седмици или месеци
„Невъзможно е да се удвои капацитетът на производството на взривни вещества в рамките на дни, седмици или месеци“, заяви пред Investigace.CZ Мартин Венцл, говорител на Explosia, чешки производител на взривни вещества. Компанията планира да удвои производството на прах и ракетни горива до 2026-27 г.
Тази година по инвестиционния план „Закон в подкрепа на производството на боеприпаси“ (ASAP) бяха отпуснати 500 млн. евро на производителите на боеприпаси и суровини в ЕС. През март Европейската комисия разработи втори инвестиционен план – Европейска програма за инвестиции в отбраната (EDIP), на стойност 1,5 млрд. евро.
Руското производство е много по-високо дори от целите на ЕС. Оценките за годишния му капацитет варират от 4 до 4,5 милиона артилерийски снаряда.
Не е само Украйна
Не всички снаряди, произведени в ЕС, отиват за Украйна – държавите от ЕС също запазват боеприпаси за себе си. След доставките за Украйна те трябва да попълнят собствените си запаси и се стремят да изпълнят изискването на НАТО да имат в складовете си достатъчно снаряди за 30 дни война с висока интензивност.
„Мисля, че може би има няколко държави в Европа, които имат запаси от 155 мм снаряди за 30 дни“, заяви пред Delfi Estonia Кусти Салм, постоянен секретар на естонското министерство на отбраната.
„Складовете са празни, това е ясно. Целите на силите на НАТО също не се изпълняват“, каза Магнус-Валдемар Саар, национален директор по въоръженията на Естония.
Европейските производители също продават в чужбина. Производители казват, че го правят, за да има свежи пари за инвестиции в капацитет.
Камил Гранд смята, че ЕС и държавите членки не са успели бързо и изцяло да изпълнят обещанията си за доставки на боеприпаси за Украйна, защото са смятали, че това ще бъде по-лесна работа, отколкото е било.
