Старозагорецът Стефан Вълдобрев, артист, музикант, поет, писател, ни запознава с магнетичната личност на маестра Константина Петкова, превърнала наследствената си къща в добричко село в уникална арт зона.
Стефан Вълдобрев на родна сцена, навръх празника на Стара Загора
Вълдобрев е поканен да представи авторската си „Книга за песните“.
„Искам да ви разкажа за маестра Константина Петкова“, започва Вълдобрев.
„Превърнала е бащината си къща в Добричкото село Пчеларово в арт пространство за концерти, спектакли, четения и изложби. Със свои лични средства кани хора на изкуството и ги среща с публиката от района. Не получава подкрепа от държава и община (това е излишно да го казвам), само от приятели и съмишленици.
В този дом, нейният дядо, дядо Петко, е правил същото в началото на века. Бил е обсебен от литературата, купувал е книги, създал е огромна библиотека, предоставял я е на местното население. Тук са били чести гости Йордан Йовков (учител в съседните села), Дора Габе, Елин Пелин. Цар Борис и принц Кирил също отсядат при него, заинтригувани от случващото се. На следващата година препоръчват Пчеларово и на пътуващия към Истанбул Бърнард Шоу.
Маестрата има живот като от филмова лента – учи оперно пеене в Палермо и оперна режисура в Рим, омъжва се в Швейцария, живее в Манхатън, домът им става център на тамошните арт среди, контактува с Антониони, Фелини, Форман, Баскиа. Преди време се завръща в родното си място и решава да го превърне в това, което е сега. Виждал съм често подобни начинания в Прованса и Тоскана, но много рядко в България. Когато неотдавна ми се обади да ме покани, не знаех нито един от тези факти. Каза ми, че наскоро са гостували Теодосий Спасов, Бойка Велкова, Антони Дончев, Мира Кацарова, Васко Кръпката. После се поразрових и открих колко много други колеги са били там през годините. В събота беше представянето на „Книга за песните“.
Помещението, в което дядо Петко е отглеждал расови ездатни жребци, сега е преустроено в място за пърформанси. Отстрани са стаите с мебели и дизайн, непокътнати до ден днешен, кабинетът с библиотеката, пристройка с пиано и висок таван, в което се дават уроци по пеене, а отвън малка каменна къщурка – нещо като параклис на детството, нещо като убежище в летните жеги.
Четенето започна в един на обед. Залата и дворът бяха препълнени с народ. Чакълестите улици – с автомобили. Имаше хора от Варна, от Шабла, от Балчик и разбира се, от Добрич. Това беше следобед, който винаги ще помня. Радвам се, че дойдох в Пчеларово. Бях като в приказка. Сребърното небе, ситният дъжд – време само за поезия и акустична китара. Мирисът на почва, който обожавам, хоризонтите на Добруджа, атмосферата, погледите, интелигентните реакции, спокойствието, хармонията, приятелството… И най-вече, срещата с една личност, която вдъхновява и осмисля понятието БУДИТЕЛ. Маестра Константина Петкова заслужава това възхищение от публиката и от колегите артисти. От вчера има и моето!“ – емоционално завършва разказа си в социалната мрежа Стефан Вълдобрев.
Снимки: Диана Стефанова
