Фридрих Шилер е автор на две провалени дисертации и на цяло съзвездие от безсмъртни литературни творби
ВАНЯ ШИПОЧЛИЕВА
Има четири латински думи – tumor, dolor, color и funktsioleza, които студентите по медицина повтарят дори на сън. Означават подуване, болка, зачервяване и нарушена функция. Това са типичните признаци на възпалението. Известни са на всеки медик, но малцина знаят, че едно от най-точните описания на симптомите при възпаление е сътворено от великия поет и драматург Йохан Кристоф Фридрих Шилер. Той е роден на 10 ноември 1759 г. в Марбах, в семейството на Йохан Каспар Шилер и Елизабет Доротея Кодвайс. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава местното училище. От Шилер се изисква да продължи професията на баща си, който е полкови фелдшер. Така младежът става студент в Академията на Вюртембергския херцог Карл Ойген (1728-1793). При много строг, казармен режим, напълно изключваш писане на поезия, в учебното заведение се подготвят офицери, юристи, архитекти и лекари. Шилер избира медицината, може би защото обучението в тази област е единственото в Академията, допускащо повече хуманност. То е свързано и с опознаване на човека (физически и душевно), с възможности за разкриване на природните тайни.
Първата дисертация на Шилер носи амбициозното заглавие „Философия на физиологията”, но той не успява да я защити. Комисията не приема модерните за времето идеи, зад които младият човек застава. Например, такова е допускането за междинна сила, която свързва духа и материята. Тогава Фридрих се заема с нова дисертация, посветена на разликата между възпалителната и гнилостната треска. Това е сериозен труд. В него младият Шилер разглежда критично медицинските знания за възпалението от времето на Хипократ до 18 век. Описва и типичните признаци на възпалението, за чието лечение предлага познатите тогава методи – кръвопускане с пиявици, пиене на отвари за повръщане, прилагане на клизми и пр. Трудът обаче отново е върнат от комисията, а Шилер е принуден да напише трета дисертация – „Опит върху взаимовръзката между животинската и духовната природа на човека”. Защитата й е успешна и през 1780 г. най-после той е назначен за полкови лекар. Работи в Щутгарт при месечна заплата от 15 гулдена, но казарменият режим, при който е поставен, го потиска. В тези условия младият човек написва първата си пиеса „Разбойници”. За нейно мото избира думи, изречени от бащата на медицината – Хипократ: „ Което не се лекува с лекарство, изцелява се с желязо; което не се лекува с желязо, изцелява се с огън”. Това разбиране придобива чрез пиесата на Шилер нова популярност. За да присъства на премиерата й през 1782 г., той тайно се отлъчва от службата си при Вюртембергския херцог. Скрива се в директорската ложа на театъра в Манхайм и става свидетел на възторга, с който публиката посреща творбата му. Това е неподозирано, дори в мечтите му, одобрение.
Действията на Шилер обаче не остават незабелязани. Наказват го с арест. Тогава той взема съдбовно решение – да скъса с военната си служба и да се отдаде на литературен труд. Напуска Щутгарт и се установява в Манхайм, където е назначен за драматург и уредник на театъра. За храма на Мелпомена в Манхайм той сътворява прочутата си творба “Коварство и любов”. Това е първата немска пиеса за пороците на владетелите и интригите на техните метреси. Много труд и страст Шилер влага в работата си върху пиесата „Дон Карлос, испански инфант”. Първоначално тя е написана в проза и представя борбата за откъсване на Холандия от властта на Испания. Авторът не е доволен и многократно преработва текста. Накрая го превръща в драматична поема, съдържаща над 5000 стиха. Близо век по-късно част от тези стихове зазвучават с нова сила. Причина за това е операта „Дон Карлос” на великия италиански композитор Джузепе Верди. Чрез тази опера прочутият дует на Маркиз Поза и Дон Карлос, започващ с думите: „О, Боже, ти който ни вля любов и младост и светла надежда!”, се превръща в ода на приятелството, разбирателството и обичта, в заклинание срещу поруганото човешко достойнство.
През 1785 г. Шилер сътворява още една прочута ода, прославяща дружбата и братството на цялото човечество – Одата „На радостта”. Четири десетилетия по-късно, в Императорския театър на Виена прозвучава Деветата симфония на Лудвик ван Бетховен, включваща във финалното Presto хор, който изпълнява тази Шилерова ода. А след още век и половина сътвореното от двамата велики мъже – Шилер и Бетховен става официален химн на Европейския съюз.
Безсъмртни са и прочутите балади на Шилер – „Пръстенът на Поликрат”, „Поръчителство”, „Жеравите на Ибик”, трагедията „Мария Стюарт“, както и драмата „Вилхелм Тел”, написана само за девет месеца по сюжет, който бил предложен на Шилер от друг велик поет – Йохан Волфганг Гьоте.
За творческите си заслуги през 1802 г. Шилер получава благородническа титла от херцога на Ваймар. В уютното градче поетът остава до смъртта си. На 45-годишна възраст великият поет и драматург умира от генерализирана форма на туберкулоза. Погребан е във Ваймарското гробище. В негова чест по-късно са учредени няколко награди за творчество. Името му остава свързано с общочовешките ценности, най-големите от които са любовта и радостта от приятелството между хората. Нали, така започва и прочутата му ода – «Радост, красива искра на боговете».
Източник: http://www.transmedia.bg/
