Снимка: Andrey Rudakov, Bloomberg |
Цената на природния газ в ЕС достигна рекордни нива и според мнозина една от причините за това е либерализацията на пазара. Европейските държави започнаха постепенно да се отказват от дългосрочните договори и да разчитат на спот доставките на природен газ, но сега цената на газовите борси е рекордна и започват да се промъкват опасения дали промяната не е грешка.
За последното десетилетие краткосрочните договори и доставки на пазарите са спестили милиарди евро от доставките на природен газ, пише в коментар за Международната агенция за енергетика (МАЕ) анализаторът Петер Зениевски. В последните месеци просто се показа и обратната страна на либерализацията и страните от ЕС са изложени на флуктуацията на цените на вносния природен газ.
Но дори и без ориентацията към свободната търговия, страните от общността биха платили около 30 млрд. евро повече през 2021 година, ако цената на природния газ все още беше обвързана с тази на петрола. В същото време спот търговията е спестила 70 млрд. евро на ЕС в периода 2010-2020 г.
Преди началото на новото столетие повечето държави от ЕС разчитаха на дългосрочни договори за доставката на природен газ, обвързани обикновено с цената на петролните пазари – система, позната като петролна индексация. Това води до действително стабилни цени, които позволяват и инвестиции в разработването на нови проекти, строителството на газопроводи и терминали за втечнен газ. Но пък доставките не отговарят на променящите се нужди на страните, както прави пазарът.
Сега цената на газа вече не е петролно индексирана и зависи от конкуренцията между доставчиците – втечненият газ от САЩ предизвика революция на пазарите преди няколко години, от купувачите и други пазарни сили.
Либерализацията не може да бъде наречена грешка в дългосрочен план и в още един аспект, смята експертът. С новите намерения за по-голям дял на възобновяемите енергийни източници, страните от ЕС ще се нуждаят от по-голяма гъвкавост на доставките.
Според заявките на ЕС и разработените сценарии от МАЕ за енергийния преход в периода между 2020 и 2030 г. потреблението на газ в общността ще намалее с около 10 млрд. куб. метра годишно. В същото време обаче вътрешният добив намалява по-бързо от очакваното. Но изградените през последните години газопроводи и терминали за втечнен газ позволяват да се покрие разликата.
Проблем пред пазарите обаче е търсенето на газ от развиващите се икономики в Азия, което означава, че и през следващите години ще има периоди с волатилност на пазарите. Затова е нужно целите на Брюксел за енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергия да се развиват паралелно, което ще доведе и до спад на потреблението на природния газ.
