ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 62, 1991 г.
Лично мнение
Не си гонете професионалистите – ще трябват
Повод за стачките за смяна на директори. Очевидно на немалко места те имат пълното право за това, но мисълта ми е за друго. Няма по-добро огледало за качествата на един директор от мнението на колектива, който той ръководи /да не забравяме и за стопанските резултати/. И когато това мнение е преобладаващо и още повече съществуват факти за пропуснати възможности или за явни и неявни злоупотреби, такъв ръководител не е нужен. Но когато малка група от колектива издига такива искания и тези искания постепенно ескалират и се изменят и не съществуват факти, които уличават шефа в недобросъвестност или в некадърност? Тогава дали не попадаме в „царството на кривите огледала“? Сега най-страшният дефицит не е липсата на пазар, суровини и енергия. Най-страшният дефицит е дефицитът на човешки капитал от неговата качествена страна – всеотдайност в работата, професионализъм, надеждни делови връзки. Нека не увеличаваме този дефицит. Намаляването му ще дойде с времето, със създаването на творческа обстановка за работа, а не на базата на политически борби, незадоволени амбиции или нещо друго. нека създадем обстановка за работа, в която ще израсне новото поколение ръководители. То е необходимо. Ново поколение директори с предприемачески дух и с колективистично и глобално мислене. Те имат добрият шанс да се учат /по английски/ не от собствените си грешки, а от грешките на другите. Стопанският живот не е автоматика, която се командва по определени закони, а се определя от хората с техния опит, подготовка, манталитет. той не става по-лесен, ако следваме /дано не съм далтонист/ червения, синия, турскосиния или оранжево-зеления указател. За изпадането най-вече на големите фирми в тежко финансово състояние не са виновни само директорите. Те ще бъдат единствено виновни само в обстановката на една истинска пазарна икономика. Повечето от тях /защото имаше и самостоятелни/ бяха като изпълнителен орган на всесилния централизъм. Голямата фирма е като супертанкера в океана. За да спре или да направи завой му трябват десетки километри и най-важното – много време. Освен това тези танкери пътуваха по един много познат от всички път. Ще трябва време, докато се разучат морските карти и на други морета и океани, но в никакъв случай да не забравяме познатия маршрут. На пръсти се броят големите фирми, които са в добро положение. Очевидно често повтаряните обективни причини са налице и за това масово явление повечето трезво мислещи хора си дават сметка. Кризата, в която изпаднахме, постави фирмите в такава ситуация, в която никога не са попадали. Много от тях, за да оцелеят, диференцираха дейността си. Това изисква опитни хора. Премахването на централизма и изправянето ни само срещу проблемите също изисква съответния опит. Излизането на външния пазар /там, където стават най-големите сривове/ и заставането срещу обиграните стопански и финансови „акули“ на индустриалния свят, също изисква висок професионализъм и т.н. От две години не съществува системата за назначаване на директори. там, освен деловите, се гледаха и политическите качества. Нека не продължаваме старата система, нали всички я отрекохме. Иначе кризата продължава, нека не я задълбочаваме с дефицита на най-важното. В противен случай изписваме вежди на освободените безпричинно директори. Практиката го доказа. на повечето от нас обаче не ни става по-леко, за разлика от настоящите и бъдещите ексдиректори.
Инж. Петър ЦАКЛЕВ
