ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 63, 1990 г.
Личност, закон, общество
МОНТАЖНИЦИ
Заглавието е метафорично, но и конкретно. Няма да се впускам в подробности, ще дам предимство на фактите. А те, фактите, са с доста стара дата и мнозина са знаели за тях. През 1979 година в Министерството на финансите с копие до в. „Работническо дело” се получава анонимно писмо. Ето пълния му текст.
„Другарю Министър, две финансови ревизии се провеждат – едната на АНС, другата на СМК, широко известни на ръководните кадри при СМК и Стара Загора с финансови и криминални нарушения. Тези нарушители са вече добре известни: бившите началници Лечо Данев, сега секретар на ОК на БКП и Кольо Панев – секретар на партийния комитет на СМК. Същите по най-безобразен начин и фалшификации с цел лично облагодетелствуване са получавали големи суми и материали и работна ръка. Сега пак чрез фалшификация се стремят тези свои деяния да прехвърлят на други служители. На основата на тези сложни ситуации и ревизионните ни органи започват да си затварят очите и ушите за това. И двете ревизии си затварят очите по такива нашумели афери като:
1. Построяване на вилата в с. Яздач, на която всички видове работа са изпълнявани по 4-5 пъти. Стига се дотам, че по разкош правителството не разполага с такава резиденция. Вилата на въпросните другари.
2. По какъв начин и от къде се взеха работници и материали, че с такива кратки срокове се направиха надстройките на Вълчо Найденов и Лечо Данев. За всичко това възмутените и обезверени кадри и обществото чакат бърз отговор – чрез контролни измервания и прецизен анализ.”
Писмото е подписано кратко” „Граждани”. И какво друго му е оставало в далечната, но добре известна на всички година 1979. наивно е да се смята, че може да се намери инстанция, която да се занимава с жилищните и вилните проблеми на силните тогава на деня. Но все нещичко още в онази далечна година е излязло на бял свят. От „Работническо дело” е изпратен допълнителен сигнал, на който има подготвен отговор след съответната проверка на ОК за държавен и финансов контрол. Писмото е подписано от неговия тогавашен директор. Ето отговора до в. „Работническо дело”.
„В отговор на ваше писмо № 4683 от 24. VІ. 1980 г. Ви уведомяваме, че сигналът за Строително предприятие № 1, поделение на СМК – Стара Загора, отговаря на действителността.
В ревизионен акт вх. № 2008 от 2. VІІ. 1979 г., т. 20, стр.13 от акта е отразено, че са изплатени през 1978 и 1979 г. премии на работници, ИТР и служители за луксозно извършени работи на обектите „Паметник на бранителите”, „Хранителен комплекс „Златна Тракия” и „Паметник – с. Кирилово”.
Ревизията установи, че неправилно в списъците за получаване на премии са вписани само двете имена на лицата, в т. ч. и на ръководните кадри на предприятието, които като ръководители са получили премии общо за три обекта 1035 лева. Нещо повече – в списъка на обекта „Паметник – с. Кирилово” другите бивши директори Кольо Димитров и Лечо Данев – секретар на ОК на БКП, са вписани на длъжност „МОНТАЖНИЦИ”, началникът на плановия отдел Бенчо Димчев – ЗИДАРО-КОФРАЖИСТ, председателят на профкомитета Фильо Георгиев – „МОНТАЖНИК”; главният счетоводител Митко Петков – „ЗИДАРО-КОФРАЖИСТ”, и др.
Подобно е положението и за някои длъжностни лица за обекта „Паметник на бранителите”, „Хранителен комплекс „Златна Тракия”.
Освен това бе установено, че в списъците за премия са вписани ИТР и служители, които са получили премия не за длъжността, която вземат по щат, а са вписани като работници, като са получили неправилно 6 069 лева.
Горепосочената сума в размер на 3 069 лева съгласно заповед № 2003 от юни 1979 г. на директора на Дирекцията за държавен финансов контрол се удържа на 32 длъжностни лица, получили неправилно посочените суми.
Горното е допуснато в нарушение на Наредбата за счетоводната отчетност (Д. в., бр. 94 от 1969 г. и писмо № ХІ-2-18278 от 28. ХІІ. 1976 г.) от бившия директор на предприятието Кольо Димитров Панев, инж. Тодор Пеев Тодоров, бивш главен инж на предприятието, главния счетоводител Митко Петков Таралежков, началника на ТРЗ Минка Лазарова Касабова и председателя на профкомитета Фильо Георгиев Филев, които са подписали списъците за раздадените премии.
При изготвянето на списъците за тези премии на 17 обекта едната част – на ИТР и служителите, са включени в списъците като работници, в резултат на което полагащите се на работниците суми са разпределени на повече лица, а тия на ИТР – на по-малко. По този начин на тия обекти неправилно са раздавани премии в размер на 2 273 лева.
С посочената сума е нанесена щета на предприятието, за която съгласно заповед № Р-2003 от юли 1979 година на директора на Дирекцията за държавен финансов контрол – Стара Загора, на основание чл. 29 от ЗФК са наложени парични начети на виновните длъжностни лица.
С писмо № Л-2008 от 3. 10. 1979 година ревизионният акт е изпратен на Окръжната прокуратура в Стара Загора.
Иван ПЕНЕВ – директор на дирекция ДФК
Явно, че чорапът е започнал да се разплита, а мнозина, не са били заинтересовани от това. Сега Иван Пенев е лаконичен:
„Информирах лично Чудомир Александров, тогава първи секретар на ОК на БКП. Разговорът с него и неговата позиция ме обнадеждиха. Лечо Данев каза, че ще върне парите. И наистина ги върна. Аз подготвих този отговор за „Работническо дело”, но тогавашният председател на ОК за ДНК, вечна му памет, ме спря. Отговорът беше преработен по тяхно усмотрение. Не зная съдбата му. Последиците за мен не закъсняха – през 1981 година бях освободен от работа. И досега не зная защо.”
По това време Иван Пенев започва ревизия по жилищното строителство в Стара Загора. Констатациите му за злоупотреби и фалшификации са големи. По всяка вероятност протоколите се пазят и би било любопитно да знаем конкретното им съдържание. Крайният резултат обаче е напълно в духа на онова време – Иван Пенев – уволнен, Лечо Данев – утвърден и укрепен като несменяем секретар на Окръжния, а после и на Общинския комитет на БКП. Е, хората говореха, но какво от това? Че те и досега всъщност нищо не знаят. И откъде да знаят? От протокола на Иван Пенев е видно, а и той потвърди, че преписката е изпратена в Окръжната прокуратура. Но тя мълчи. За всичко мълчи. Но е време да проговори. С имената – и на прокурори, и на секретари. И на МОНТАЖНИЦИТЕ!
Георги ЯНЕВ
