Притча за ловецът на дракони
Живял някога в едно китайско село младеж, който искал да се научи да убива дракони. Намерил той най-прочутия ловец, който знаел всичко за драконите, и му казал:
– Учителю, моля Ви, научете ме да убивам дракони.
– Това не е толкова лесна работа – отговорил ловецът. – Трябва много години да учиш, за да овладееш умението да побеждаваш драконите. Готов ли си да прекараш следващите пет години с мен тук, в тази гора? Готов ли си да се трудиш неуморно от сутрин до вечер?
– Готов съм на всичко – отвърнал младежът.
– А имаш ли достатъчно пари, за да ми платиш за обучението?
– Ще Ви дам всичките си пари, само ме научете да побеждавам драконите – уверено казал младият човек.
– Добре тогава, да започваме!
Минали пет години, през които младежът прилежно изпълнявал всичко, което му казвал опитният ловец, трудил се упорито и вложил цялата си енергия в усвояването на желаното от него.
Накрая старият ловец му казал:
– Сега знаеш всичко, което знам и аз. Вече можеш да се изправиш пред всеки дракон и да го победиш.
Прибрал се младежът доволен в своето село и макар да останал без пукната пара, бил щастлив, че може да убива дракони. А и той бил единственият, който умеел това.
Ходел гордо из селото и предлагал услугите си на своите съседи.
– Какво умееш да правиш, момко? – питали го.
– Да убивам дракони! – хвалел се той.
– О, добре, когато се появят дракони, непременно ще се обърнем към теб. Но засега нямаме нужда.
Така минал целият живот на младия ловец, но той никога не срещнал и един дракон. И тъй като не умеел нищо друго, до края на дните си живял в бедност и нищета.
И много късно осъзнал, че добри са само тези умения и знания, които могат да донесат полза на хората.
