Българското подразделение на „Лукойл“ е преместило цялата си икономическа дейност в страната. Това каза вицепремиерът по икономическа политика Христо Алексиев в петък в парламента. Той беше изслушан от депутатите по време на редовния парламентарен контрол.
Според Алексиев дружеството има намерение и да си плаща данъците в България. От думите му обаче не стана ясно дали „Лукойл Нефтохим“ е изплатила дължимите на държавата данъци за 2022 г.
„За данъците за 2022 г. не задавайте въпроса към мен“, каза Алексиев.
Данъците
През ноември на съвместна пресконференция със служебното правителство компанията съобщи, че се е договорила с кабинета да плати около 700 млн. лв. данък в България през 2023 г. В замяна тя поиска износът на горива от рафинерията в Бургас да не бъде забранен.
В началото на декември служебният кабинет разреши „Лукойл Нефтохим“ да изнася продукти от преработен руски петрол до 5 март 2023 г. и отмени забраната за износ на нефтопродукти, произведени от руски нефт, наложена от правителството на Кирил Петков.
На 19 декември служебната министърка на финансите Росица Велкова съобщи, че преди Коледа се очаква „Лукойл Нефтохим“ да внесе авансово в бюджета до 100 млн. лв. върху свръхпечалбата си през 2022 г. По време на изслушването на Алексиев на 6 януари не стана ясно дали това се е случило.
Досега „Лукойл Нефтохим“ работеше в България чрез посредник – дъщерната фирма на руския „Лукойл“ „Литаско“, която е базирана в Швейцария. Тя купуваше от руския „Лукойл“ суров петрол и го продаваше на рафинерията в България. След това купуваше обратно преработения петрол и го продава на потребителите. Рафинерията в Бургас само преработваше петрола „на ишлеме“, а всички данъци върху печалбата й се връщат обратно в Русия.
Според новата схема би трябвало посредникът „Литаско“ да отпадне и рязко да се увеличат данъците, които рафинерията плаща в страната.
Свободна Европа изпрати въпроси до „Лукойл Нефтохим“ в петък дали е вярно, че дружеството е преместило цялата си икономическа дейност в България, но засега не е получила отговори.
Износът
Изискването на „Лукойл Нефтохим“ да може да продължи да изнася горива, получени от преработката на руски нефт, е проблематично заради санкциите, които Европейският съюз наложи на Русия. С тях блокът цели да ограничи финансовите ресурси на страната, с които плаща за продължаването на инвазията си в Украйна.
На всички държави членки на ЕС е забранено да внасят руски петрол. Единствено изключение (дерогация) беше направено за България, за да може страната да задоволи нуждите на вътрешния си пазар. Ограниченията върху износа на продукти от руски нефт обаче важат и за българската държава.
В средата на декември стана ясно, че София може да изнася горива, но само за Украйна или за трети страни извън ЕС, и то при определени условия.
След уточненията от Брюксел от 16 декември, българският парламент в края на годината прие първо четене два законопроекта, свързани с преработването и износа на нефтени продукти от руски петрол.
На 20 декември депутатите приеха на първо четене законопроект на ДПС, който забранява износа на суров нефт с произход от Русия, както и на горивата, получени от преработката му в България. Депутатите приеха и предложение на „Демократична България“ държавата да има право да влиза като особен управител в рафинериите.
2 дни по-късно народните представители одобриха на първо четене и законопроект на ГЕРБ, който въвежда нова вноска от дружествата, които преработват руски нефт в България, и предвижда събраните пари да се използват за компенсиране на потребителите.
И трите законопроекта трябва да бъдат приети от мнозинството депутати и на второ четене, за да влязат в сила.
