Руските телевизии си набавят „правилните“ истории, купувайки си за няколкостотин евро подходящ партньор за интервю. Един независим журналист разказва пред нашия кореспондент Юрий Решето как функционира цялата схема.
Всъщност трябваше да се срещнем навън, в парка. Но валеше сняг и затова проведохме разговора си в едно мрачно заведение. Срещу мен седи Роман Доброхотов. Първоначално не смее да ме погледне в очите. Недоверие? В хода на разговора поведението му се променя, а аз съм силно впечатлен от факта, че Роман Доброхотов не се страхува да каже името си – въпреки че нещата, за които говори, могат да му костват свободата. И дори живота.
Роман Доброхотов
Роман се описва така: „Журналист и активист. Трябва да си и двете, ако искаш да бъдеш добър журналист“. А ако не искаш? „Тогава си купуваш мнения и „правилните“ партньори за интервю“. Както направи руската държавна телевизия „Първи канал“ във връзка със случая „Лиза“ – историята с руското момиче в Берлин, което уж било „изнасилено“ от мигранти. При това сюжетът „Лиза“ не е единичен случай, казва Роман и обяснява, че руските телевизии произвеждат на конвейер репортажи за мигрантите в Европа. „Това си е направо новинарска артилерия“, казва руският журналист.
Госпожа Шмид от Германия
Само един пример: на 14 януари телевизионният канал „Звезда“ предупреди за опасността от морален апокалипсис в Европа. Предаването е озаглавено „Европа. Парадокси на толерантността“. Една от основните фигури в предаването е някоя си Виктория Шмид от Германия, която с треперещ глас разказва за злодейства, извършени от мигранти. Трябвало непрекъсното да носи в чантата си лютив спрей, обяснява жената и добавя, че вече планирала да се върне в Русия, защото животът в Германия станал непоносим. „Номерът е там, че Виктория Шмид не съществува. Тази жена се казва Наталия Вайс и живее в Хановер. Тя е един вид агент, който осигурява на руските телевизии „правилните“ партньори за интервю. А понякога самата тя дава интервюта“, обяснява Роман Доброхотов. Журналистът е открил въпросната жена и е разговарял с нея по телефона. Представил се за продуцент на руски телевизионен канал, който търси подходящи партньори за интервю. От телефонния разговор, който Роман поства по-късно на сайта на своя портал „The Insider“, се чува как Наталия Вайс се съгласява да посредничи. Цената варирала в зависимост от услугата и бюджета на телевизионния канал. „Други биха платили до 1 000 евро, но може и по-евтино. Дайте толкова, колкото можете. Ние разполагаме с много теми. Имаме и готови сценарии. Кажете само какво искате“, обяснява жената в телефонния разговор.
„Крайната цел е Германия да бъде дестабилизирана“
По този начин тя и други като нея си докарват допълнителни средства. А публиката бива облъчвана с лъжливи информации за Германия. Каква е целта? „Това прилича на добре обмислена стратегия на направляваните от Кремъл руски държавни медии. И тази стратегия е насочена срещу Германия. Президентът Путин срещу канцлерката Меркел. Путин бомбардира Сирия и принуждава още повече сирийци да бягат в Германия. А в самата Германия подклажда омраза срещу сирийците. Крайната цел е страната да бъде дестабилизирана. И Меркел да си отиде“, казва Роман Доброхотов. Според него обаче този план няма да проработи. Макар да не е тайна, че Кремъл участва във финансирането на ултранационалистически групи, които организират демонстрации срещу Меркел в Германия, накрая германците ще изберат канцлера, когото те желаят, а не този, който иска Кремъл. И този канцлер ще бъде всичко друго, но не и националист, смята руският активист. „Много руски преселници в Германия са шокирани от демонстрациите на руснаци срещу Меркел. По-рано те се гордееха, че идват от страна, която е освободила Германия от фашизма. А днес се опасяват, че ги мислят за неонацисти“, казва Роман Доброхотов.
Юрий Решето
Не се ли бои за живота си?
„The Insider“ е малка група от разследващи журналисти на свободна практика, която се финансира от реклами и от „няколко приятели“, които Роман не иска да назове. Групата публикува журналистически разследвания по особено щекотливи теми – като например положението на политическите затворници, убийството на Литвиненко, машинациите на руската православна църква или както в случая – подкупните руснаци в Германия, обяснява Роман. Не се ли страхува за живота си? „Все още властите не ни обръщат особено внимание. Имаме най-много 1 милион клика на месец. А за Кремъл ставаш интересен, когато имаш по половин милион клика на ден“, казва журналистът. Но накрая все пак ме съветва да не споменавам мястото на нашата среща.
