Снимки от сватбата на руския дипломат Мария Захарова подпалиха мрежата и разделиха интернет потребителите на две. Едни подлагат на безпощадна критика роклята на младоженката, а други не спират да въздишат заради начина, по който се гледат двамата влюбени.
Говорителката на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова се жени преди 15 години. Церемония се провежда в руското консулство в Ню Йорк на 7 ноември 2005 г.
По това време Захарова е прессекретар на посолството.
Любимият й хваща самолета до Ню Йорк и двамата сключват брак.
На скромното събитие присъстват много малко гости.
А след като подписват, младоженците отиват на разходка в парка с лъскава лимузина под наем.
Снимките са дело на Николай Комисаров. Той не е сватбен фотограф.
По това време снима различни събития на руското консулство. Най-вероятно по тази причина е поканен да заснеме и най-важния ден в живота на Захарова.
Комисаров си спомня, че Захарова много активно се е намесвала във фотосесията и непрекъснато давала своите предложения. Тя не искала снимките да бъдат обработвани, защото ги харесвала такива, каквито са.
„Излъчваше власт и хладнокръвие – качества на един истински дипломат“, спомня си Комисаров.
Кадрите, предназначени за лична употреба, стават публично достояние, след като дипломатката решава да качи един от тях в социалната мрежа по повод годишнината от важното събитие.
На избраната снимка няма нищо лекомислено. И дори не става ясно колко точно е дълга роклята на булката.
След това обаче фотографът решава, че може да покаже и останалите кадри от сватбата.
Мария, разбира се, не е въодушевена, но след като разговаря с мъжа си, решава, че няма да се случи нищо лошо.
Всъщност, какво толкова страшно и ужасно има в тези снимки?
Да, роклята е доста къса. Но Мария не е модел. И изобщо не е имала намерение да се показва пред целия свят.
Между другото, към днешна дата тя изглежда много по-добре и е значително по-стройна.
А ето какво споделя самата тя за сватбата си и въпросните снимки: „Запознахме се (с бъдещия ми съпруг) буквално месец преди заминаването ми. Вече разполагах с всички документи. Той дойде при мен и ми направи предложение.
Подписахме. Беше и тържествено, и забавно, и много искрено.
Не го направихме за някого – на сватбата имаше точно толкова гости, колкото бяха необходими – двама. Имаше и фотограф, който по някаква причина преди реши да публикува всички снимки. Направи го нарочно. Намерих го и му казах: чудя се защо платихме за тези снимки, това е моя собственост?” Той ми отговори нещо гениално: „Всички те виждат официална, на фона на някакви емблеми, зад микрофона, а на мен много ми се искаше да те видят и такава”.
Аз му благодарих, но го помолих следващия път, когато реши да прави нещо подобно, първо да попита”, споделя тя.
