Един руски анимационен сериал завладява света. „Маша и мечока“ се предлага от Netflix, излъчва се по телевизията в над 100 държави, а в YouTubе кратките серийки са привлекли над 16,5 милиарда зрители. Откъде идва този огромен успех?
Сериите на анимационното филмче, които са с продължителност едва шест минути, показват как едно момиченце вилнее в къщичката на добродушен мечок. Момиченцето е Маша, едновременно любвеобилна и изтощителна. Мечокът се казва Миша, дълго е работил в цирк и сега с удоволствие би се наслаждавал на спокойствието си. Досега руската версия на видео клиповете е била отваряна над 1,5 милиарда пъти в YouTubе. В световен мащаб само 30 видеа са надминавали прага от един милиард зрители и „Маша и Мечока“ е единственото сред тях, което не е музикален клип.
Създателите на филмчето са се настанили в студио в покрайнините на руската столица Москва, на чиято табела пише Animaccord. Напоследък това име все по-често се появява и в новините на запад – големи американски развлекателни концерни обърнаха внимание на аниматорите от Москва. Гигантът Netflix включи „Маша и Мечока“ в програмата, която предлага на 70 милиона абонати.
В Москва трийсетина аниматори се превиват пред компютърните екрани, за да събудят за живот Маша и Мечока. Сериалът се появява за първи път през 2009 година на руски и първоначално се разпространява само в интернет. След това спечелва вниманието на голяма руска телевизия и е включен във вечерната детска програма, в руския вариант на „Лека нощ, деца“.
На стената на московското студио е окачена карта на света, върху която са отбелязани страните, където се излъчва „Маша и Мечока“. Засега са стотина, а тенденцията за увеличаването им продължава. В Индонезия сериалът е толкова популярен, че индонезийските родители са започнали да кръщават новородените си момиченца „Маша“.
Управителят на Animaccord, 51-годишният Дмитрий Ловейко, по-рано е работил в разтърсвания от кризи авиосектор на Русия, а е бил и начело на голяма пекарна. Сега се грижи за бизнес въпросите около „Маша и Мечока“, освобождавайки от тези грижи художниците.
Запитан за тайната на успеха на филмчетата, Ловейко охотно споделя, че такава няма „и може би затова сме толкова добри“. Когато „Маша и Мечока“ се ражда, няма генерален план, няма стратегия как малко студио от Москва да се намеси на пазар, поделен между концерни като Disney и 20th Century Fox.
„Маша и Мечока“ е история за един необичаен успех, не внезапно издигане, а пътуване, придружено от множество усложнения. От първата идея до международния пробив минават близо две десетилетия. Художникът аниматор Олег Кузовков носи със себе си идеята още от 1996 година, когато по време на почивка наблюдава дъщеричката на свои приятели. Ден след ден момиченцето тича по пясъка. Повечето възрастни си играели с нея по принуда, мърморейки се криели, когато отдалеч виждали детето да се приближава, или се престрували на заспали. Също като Мечока във филмчето.
Никой не се съмнява, че Кузовков може да рисува. В края на 80-те години той е работил в съветско студио за анимационни филми. През Студената война от източната страна на Желязната завеса анимацията процъфтява. Телевизията и класическите филми са следени от партията, но аниматорите се радват на по-голяма свобода в работата си и браншът става ниша за критично настроени творци.
Много съветски анимационни филми са малки шедьоври. Студиата създават собствени версии на известни класики. Затова има руски Мечо Пух, а „Ну, пагади“ силно напомня на „Том и Джери“. През 1967 година се появява руска версия на „Книга за джунглата“, която следва по-плътно романа на Ръдиард Киплинг от филма на Disney.
Колкото и да са добри съветските аниматори обаче, те така и никога не научават как да се наложат на пазара. След края на Съветския съюз руските телевизии вече нямат пари, за да финансират нови проекти и въртят старите класики, които не са им стрували нищо. Мнозина аниматори се пренасочват към рекламния бизнес. Олег Кузовков емигрира в Лос Анджелис и едва през 2008 година намира инвеститор и екип за „Маша и Мечока“. Оттогава непрекъснато пътува между САЩ и Русия.
Бизнес моделът на Animaccord е необичаен за бранша. Докато другите филмови компании юридически се борят срещу нелегалното разпространение, то Animaccord дори подкрепя интернет пиратите. Новите епизоди се качват в YouTube още преди да са излезли на DVD, компанията ги предоставя и на незаконните интернет портали за сваляне, за да популяризира сериите възможно най-бързо.
Сметката все пак излиза, а епизодите на „Маша и Мечока“ вече са събрали общо 16,5 милиарда кликвания. В интернет филмчето е толкова популярно, че парите от реклама от YouTube остават най-голямото единично перо в приходите.
Едва 30 % от печалбите на студиото обаче идват от продажбата на сериала на телевизиите. Останалото е от продажба на разнообразни стоки с лика на двамата герои. По рафтовете на московските магазини могат да се намерят пъзели, ученически раници, мюсли и компютърни игри с Маша и Мечока. През 2015 година в света са продадени стоки, посветени на поредицата, на стойност 200 милиона долара.
Animaccord се опитва да убеди умелия маркетинг и руската школа, която е на косъм от изчезване. До отдела за лицензи е озвучителното студио, снабдено със скъпо оборудване, където Василий Богатирьов работи по музиката за поредицата. Навремето той е бил известен композитор на класическа музика, но вече има собствен фен клуб в интернет, след като песничка от новогодишния епизод на „Маша и Мечока“ стана хит в Русия.
Студиото работи три до четири месеца по създаването на всеки шестминутен епизод. Годишно Animaccord успява да пусне най-много десет серии. На вратата чукат инвеститори с изобилни финансови ресурси, хора с планове за експанзия и завладяване на световните пазари. Те искат да инвестират в компанията, за да може тя да наеме повече художници, да прави повече епизоди и да произведе нови поредици. В света годишно се произвеждат 20 000 часа анимационни филми – лесен за възприемане материал за увеличаващия се брой детски канали.
Управителят Дмитрий Ловейко обаче отхвърля всички предложения.
„Маша ще загуби душата си“, убеден е той.
По БТА.
