Стая в Музея на комунизма в село Баните
Photo: Свободна Европа (RFE/RL)
Пишеща машина, грамофон, телефон с шайба, плакати с комунистически лозунги, портрети на Тодор Живков и на Георги Димитров. Предмети, които завъртат машината на времето и показват действителността отпреди повече от 35 години. Днес те живеят в Музея на комунизма в село Баните, близо до Смолян.
В началото на юли 2023 г. в родопското село Баните, близо до Смолян, е открит чисто нов музей. Негов създател е Евгени Младенов – urbex фотограф и търсач на изоставени пространства. А експозицията не е обичайна.
През последната година Евгени пътува из различни изоставени места в Родопите и там намира много предмети – останки от комунистическото минало в района. Тъй като някои от тях много го впечатляват, решава да ги запази и „да ги спаси“. А малко по-късно му идва идеята за постоянна сбирка. Така се ражда музеят.
Той се помещава в сградата на бившия пансион към училището в село Баните, област Смолян. По-голямата част от предметите са подредени в огромна класна стая.
Сега в нея, освен старата черна дъска, могат да се видят стъкленици с препарирани животни, които по времето на комунизма бяха част от всеки кабинет по биология във всяко училище.
Има стари чинове, стари тетрадки, грамофон и грамофонни плочи с приказки и комунистическа пропаганда. Окачени са и огромни плакати с комунистически лозунги и такива, останали от XIII конгрес на Българската комунистическа партия (БКП).
XIII-ият конгрес на БКП се провежда в София, в сградата на НДК, между 2 и 4 април 1986 г. Той е предпоследният конгрес на партията и последният преди промените през 1989 г.
БКП управлява България от 1944 до 1989 г. и през този период страната носи името Народна република България.
Но „идеята за музея не идва като някаква носталгия по този режим като начин на живот, а по-скоро към естетиката на 80-те и 70-те години [на миналия век]“, казва Евгени.
Самият той има доста смътни спомени от този период.
Помни, че след 1989 г. в училището, в което учи в София, повечето предмети, свързани с комунизма, са заключени в шкафове или изхвърлени.
Защо е важно да помним този период от българската история?
„Според мен е важно [да се помни това време], защото то непрекъснато се пресъздава. По определен начин, с определени цели. Онлайн. Много често това е с носталгия: „Хлябът беше 6 стотинки“. Плюсове и минуси всеки режим има.“, казва Евгени Младенов.
Неговата идея е била „да създаде една машина на времето“, която е запазена и посредством която всеки може да се докосне до онова време, „което е изгубено завинаги“.
Музеят е отворен за посещения всеки уикенд. Неговият създател се надява сбирката с предмети все повече да расте и да се обогатява.
„Всички ние имаме своите машини на времето. Тези, които ни връщат назад, са спомените, а напред ни движат мечтите.“
Хърбърт Уелс, автор на книгата „Машина на времето“
