Министерството на външните работи (МВнР) публикува позиция по повод гласуваните на 2 ноември от парламента на Република Северна Македония изменения и допълнения на Закона за сдруженията и фондациите и Закона за политическите партии.
В преходните и заключителните разпоредби на измененията и допълненията на закона е посочено, че организациите, сдруженията, фондациите, съюзите и другите форми на сдружаване, регистрирани по реда на Закона за сдруженията, са длъжни в тримесечен срок от влизане в сила на този закон да приведат своето наименование и/или название, цели и дейности в съответствие с разпоредбите на закона в Централния регистър. Сдружения и фондации, регистрирани по реда на Закона за сдруженията и фондациите, които не спазят разпоредбите съгласно ал. 1 на този член, се заличават от регистъра, за което министърът на правосъдието взема решение.
Министерството на външните работи на Република България изразява силна загриженост от гласуваните на 2 ноември от парламента на Република Северна Македония изменения и допълнения на Закона за сдруженията и фондациите и Закона за политическите партии. Налице са сериозни опасения, че с тях се цели дискриминационно ограничаване на правото на сдружаване на българите в Северна Македония, за което повод е едностранна интерпретация на историческите факти, се казва в позицията на МВнР, публикувана на сайта на ведомството.
От ведомството посочват, че легитимният стремеж за противодействие на всички форми на екстремизъм и омраза не може да бъде инструментализиран за целенасочено ограничаване на правата на конкретни общности.
Ограничения от такъв характер вече са били налагани на българите в Република Северна Македония в миналото. С подобни аргументи през 2001 г. беше забранена организацията „Радко“, което е псевдонимът на Иван Михайлов. По този въпрос Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) вече е постановил решение – делото Радко и Пауновски срещу БЮРМ, № 74651/01. В него се изтъква:
– изключения от правото на свобода на сдружаване трябва да бъдат тясно и точно тълкувани и само убедителни и наложителни причини могат за оправдаят ограничения на това право;
– използването на името на личност, която се възприема отрицателно от мнозинството от населението, не може само по себе си да се определя за осъдително или да представлява действителна и надвиснала заплаха за обществения ред;
Разписаният механизъм, съгласно който създаденото в Скопие „Консултативно тяло“ следва да издава положителни становища, за да може да се допусне употребата на дадено име, презиме, прякор, псевдоним, абревиатура или инициали на историческа личност, поставя въпроса за налагането на подход в интерпретацията на исторически личности и събития въз основа единствено на доминиращата официална интерпретация в Република Северна Македония. Този подход следва съвсем логично и обяснява нежеланието работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси да бъде деблокирана, се казва още в позицията на ведомството.
В текста се посочва, че отделен проблем представлява решението на парламента на Република Северна Македония изобщо да не включи комунизма като тоталитарна и репресивна идеология в прилагането на приетите промени. Все още няма нито законодателна мярка, нито механизъм за реабилитация и компенсация на избитите и пострадали по време на комунистическия режим в бившата СР Македония, преследвани и репресирани единствено заради българското си самосъзнание, се казва в позицията.
От МВнР пишат, че подобен тип законодателни промени възпрепятстват ефективното и цялостно изпълнение на Договора за добросъседство.
Очакваме от властите в Република Северна Македония да гарантират на всички нейни граждани, включително тези, които се самоопределят като българи, равни права и свободи. Това се отнася до свободното изразяване на техните исторически виждания и убеждения в условията на плуралистично общество, както и до възможността за създаване на политически партии, сдружения и културни центрове. В духа на стратегията „Едно общество за всички“ властите в Северна Македония следва да осигуряват необходимите условия представителите на етническите общности да поддържат и развиват своята култура, да съхраняват основните елементи на своята идентичност, традиции и културно наследство. Правото на свободно сдружаване, мирни събрания, свобода на словото и свобода на убежденията следва да бъде гарантирано за всички граждани на държавата, се казва още в позицията на МВнР.
